В следващите 30 години търсенето на вода в световен мащаб ще нарасне с 50%, изчисляват експерти. В същото време около 70 на сто от потреблението на сладка вода е за земеделието. За да развиваме адекватно икономиката си, трябва постоянно да я адаптираме към промените в света, включително климатичните, които поставят пред нас все повече изпитания. Според климатолога Симеон Матев от сайта “Климатека“, „от 80-те години на ХХ век всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното“.
В България ситуацията не е по-различна.
„Тенденциите през последните години са, че зачестяват интензивните валежи, а се удължават периодите на суша, тоест ясно се откроява необходимостта от адекватно управление на водните ресурси“, казва в интервю за БНР Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Една от възможностите за преодоляване на засушаването за земеделието се оказва водата „втора употреба“. И ако в България все още тази идея звучи екзотично, други страни чрез политиките си ни показват, че това е шанс, който не бива да се пренебрегва. В Израел например над 40% от нужната вода за земеделието идва от отпадни води, разказва за БНР преподавателят от Аграрния университет в Пловдив Стефан Шилев, който е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието. В нашата страна също има примери за ползване на „рециклирана“ вода. Но те са основани на личния интерес на предприемачите, пояснява Шилев.
„Тези примери са основно в розопроизводството. Водата след парната дестилация, след пречистване, отново се използва за напояване на розовите насаждения. Няма смисъл тази вода да отива в реката, при условие, че може да се използва за напояване, вместо фермерът после отново да я черпи оттам“, посочва Шилев.
Според него, за да се превърне изключението в правило, са необходими законови промени и пари. В момента в България няма създадена възможност – законова и техническа, от пречиствателната станция да се напоява земеделска площ.
Експертът уточнява, че при ползването на вода „втора употреба“ има специфики, които задължително трябва да се спазват:
„Европейският регламент казва: най-високо пречистване на водата е необходимо за тези култури, които се използват за храна в сурово състояние. Водата с най-ниско качество е за тези, които се използват за технически култури. Но е важно земеделският производител да има отговорност към това, което прави.“
След 2 години в сила влиза Европейският регламент, който определя минимални изисквания към рециклираната вода, употребявана за напояване в селското стопанство.
„Дотогава трябва да изработим модели, по които да се стимулират всички заинтересовани лица по веригата – основно, фермерите и фирмите, които се занимават с пречистване на отпадъчни води“, е категоричен Стефан Шилев.
Такъв стимул, според него, могат да бъдат по-ниските такси за издаване на разрешително за ползване на регенерирана вода, както и подпомагане на фирмите, пречистващи вода, която после се използва в селското стопанство.
Някои от мерките за подпомагане в земеделието също могат да бъдат насочени към алтернативни източници на вода. Проучването на успешния опит на други страни в тази област ще ни помогне да изградим по-адекватна и реално действаща политика в тази сфера.
Съставил: Миглена Иванова (по интервюта на БНР-”Хоризонт”)
Снимки: БГНЕС, ec.europa.eu, suwanu-europe.eu и архив
На 2 май председателят на Народното събрание Наталия Киселова ще присъства на отбелязването на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука в Плиска. Това съобщиха от пресцентъра на парламента,..
25% от работещите са без трудов договор, борбата със сивата икономика трябва да е основен приоритет на държавата. Това заяви по повод Деня на труда 1 май социалният министър Борислав Гуцанов във Варна. За министъра е странно, че част от самите..
На 30 април в сградата на Конгреса на САЩ е имало среща между делегация от партия "Възраждане" и републиканския депутат Кийт Селф, който е зам.-председател на Комисията по външна политика в Камарата на представителите на САЩ и председател на..
На 2 май председателят на Народното събрание Наталия Киселова ще присъства на отбелязването на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170..
Паметна плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на фасадата на сградата на българското консулство в..
25% от работещите са без трудов договор, борбата със сивата икономика трябва да е основен приоритет на държавата. Това заяви по повод Деня на труда..