Вече втори ден се провежда кампанията по регистрация в Централната избирателна комисия на партии и коалиции за участие в предстоящите на 4 април избори за народни представители. Социолозите обаче не вещаят драстична промяна на статуквото от 2009 година насам. Основните анализи се свеждат до възможните партийни колаборации в бъдещия парламент, в който има шанс да влязат 7 политически формации. Това показва последното социологическо проучване на „Сова Харис“.
„Тези избори са принципно непредвидими, поради това, че не може да се прогнозира главният параметър – колко хора ще отидат да гласуват. Ако гласуват под 2 млн. души, това ще доведе до случайна, изкривена картина, която няма да отговаря на настроенията на българите, ще направи нещата много нестабилни и ще доведе до много бърза промяна. Защото стабилността на едно правителство идва от това, че съответства на настроенията на избирателите" – казва в интервю за БНР социологът Андрей Райчев. Според проучване на „Сова Харис” по поръчка на в. „Труд“, към настоящия момент 14% от българите няма да гласуват, а 22,4% от гласоподавателите не са решили за кого да дадат своя вот.
Електоралните нагласи са все още неясни. Засега подкрепа декларират твърдите агитки на основните играчи (ГЕРБ и БСП), показва и анкета на кореспондентката ни Ива Антонова от Враца, Северозападна България. Районът е известен като най-бедната част от страната.
По думите на Антонова, област Враца влиза в предстоящите избори с нов облик, но и с хроничните си проблеми. Инфраструктурни проекти, инвестиции, работни места и целенасочени политики в образованието и здравеопазването дадоха тласък за развитие в областта. Тенденцията към напредък обаче подмина някои „селски“ общини и по-малки населени места, където и до днес стандартът на живот се определя от размера на пенсиите. Едно от вероятните обяснения за дисбаланса е партийният контраст между централната и местната власт.
„Нещата се случват в момент, когато кметовете в населените места са от управляващата партия, а когато едно правителство работи за народа, не бива да пренасочва парите само там, където са неговите кметове. В една демократична държава това не бива да се случва. В малките населени места ще видите за какво става въпрос, разликата е огромна“, твърди събеседничка на Ива Антонова.
Политическите конфигурации в последните години направиха така, че у много българи се таи нотка на отчаяние: няма значение кои са управляващите - нещата не се променят. Хората рядко изразяват конкретни очаквания към бъдещите си политически представители и често заявяват, че ще гласуват за този, който даде по-добра оферта, без да е ясно за какво.
Политиците от своя страна все още не са представили конкретни политически програми, а дебатират основно партийните си листи и коалиции:
„Тази неспособност ние да даваме ориентирите, да бъдем компас за политиците, са ни довели до състояние, в което политиците правят шоу заради шоуто, партийни надприказвания за самите себе си, за пред нас, а не с нас – казва политологът Любомир Стефанов пред програма „Хоризонт“ на БНР. – Политиците не успяват да конструират разговор с избирателите, който да е перманентен, а не цикличен – от избори на избори.“
Изборите са най-сериозното начинание в държавата в последните четири години - малко по-сериозно ако се подхожда, ще бъде по-добре, коментира Стефанов по повод шоу елементите, използвани от някои претенденти за гласа на избирателите. Според него, хората много точно оценяват това поведение и често го определят като популистко. По думите му в момента няма политическа формация която да бъде категорично припозната като продължаващ носител на протестната енергия и непримиримостта от летните месеци. „Кампанията предстои да бъде напълнена с послания и да чуем конкретно съдържание“, допълни политологът.
Според експерта по изборни процеси Даниел Стефанов обаче, все по-малко идеите и платформите на партиите имат значение, когато говорим кой ще победи на изборите. В интервю за БНР той също поставя акцент върху тенденцията партиите в България да „черпят своята сила от лични противопоставяния в обществото и изваждането им на преден план“.
Дори преди началото на предизборната кампания поляризацията е на високо ниво, а „Острите сблъсъци означават по-малко съдържание“, категоричен е политологът.
Съставил: Елена Каркаланова (по интервюта на Петър Волгин, Веселина Миланова и Ива Антонова)
Снимки: Ани Петрова - БНР, архив - БНР и БГНЕС
В събота , 11 октомври, през страната ще премине атмосферно смущение . Минималните температури ще са от 8 до 13°, в София – 10°. След нощните валежи над Северна България през деня северозападният вятър ще се усили и ще бъде умерен до силен. Преди..
Три нови електрически локомотива “Сименс Смартрон” влизат в експлоатация от днес, съобщи транспортният министър Гроздан Караджов. Два от тях ще обслужват влакове по направлението София-Бургас, а един – по линията София-Русе. Новите машини са..
Българското национално радио (БНР) може да разшири излъчването си в Молдова и особено в Тараклийския район, в който е концентрирана българската етническа общност в страната. За това са разговаряли посланикът на Република Молдова в София Емил Жакота..
Представяне на културното наследство на Азербайджан в София организира за поредна година общественото сдружение "Подкрепа за развитието на..
Гнездящата популация на белия щъркел – една от най-обичаните птици у нас, се е увеличила с 33 процента през последните години, показват данните от..
В петък , 10 октомври, минималните температури ще са от 5 до 11°, в София – 7°. През деня облачността над страната ще е променлива, на места по-често..