Петдесетина жители поддържат живота в Ботево. В землището на врачанското село най-първи се установили траките, следа оставили и римляните, а след Освобождението жителите му отворили училище с 30 момчета и 16 момичета. Днес деца няма - най-младият е на петдесет, а средната възраст доближава 75 г. И ако продължи да не приижда никой нов, скоро само хрониките ще напомнят за селото и хората му с “преобладаващ сангвиничен темперамент” и “чистота удовлетворителна”.
Скоро поляните край вековния дъб в гората до селото ще се покрият с гороцвет – “златните” цветя, с които самодивите омайвали закъснели странници, свирачи и овчари. Малцина обаче ще бъдат съблазнени от силата на женските горски духове в човешки облик.
“Ние сме откъснати от света – разказва някогашната кметица Йошка Михайлова. – За да отидем до общинския център, трябва да намерим някой да ни закара, защото няма автобуси. Ако линейката не дойде – по същия начин. Много малко искаме ние – да имаме ток, вода, лекар. Не искаме барчета, кафенета, ресторанти, кино – само да живеем спокойно. Селото ни е много хубаво и будно, много хора с авторитет са излезли от тук. А и за всички жители Ботево е България – като не ходим никъде, това е нашата страна, какво друго да искаме.”
Откакто е избухнала епидемията от коронавирус нито един жител на Ботево не се e разболял. Кметският наместник Соня Ненкова си обяснява този феномен с това, че хората живеят в затворена общност. Иначе като навсякъде, и нейното село не е подминато от трудности.
“Най-големите ни проблеми са свързани с ЧЕЗ и с телекомуникационните компании – заявява тя. – Случва се да няма ток по цял ден, а без интернет през 21-и век изглежда нереално. Ако в селото имахме няколко деца, не знам как щяха да се обучават онлайн. А що се отнася до електроразпределителното дружество, проблемите идват от непочистената мрежа. В Ботево двама-трима души имаме леки коли и обслужваме цялото село, когато се наложи. Лекар при нас идва веднъж седмично, а хляб ни карат четири пъти. Възможностите за работа са никакви – само от общината по програми за заетост, ако отпуснат някакви бройки. И все пак това е най-хубавото и спокойно село с гора, язовир, река. Но най-вече с будни хора, интелигентни и възпитани.”
В Ботево се гордеят със своите съселяни, прославили името си в изкуството, медицината, военното дело. Сред тях е 95 годишният Сава Цоновски, наричан жив класик на българския акварел.
“Като прелетна птица съм – през зимата пет месеца в София в прегръдките на “Топлофикация”, през лятото седем месеца на село – казва художникът. – В София се чувствам вързан като магаре на пайван, докато на село е свобода.
В Ботево работя всичко, например кося тревата в двора. За мен коситбата е като 2 в 1 – хем върша работа, хем правя гимнастика. Грижа се също за овошките, облагородявам, занимавам се със строителство, чета. Аз съм селянин по душа и обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея.”
В Ботево е роден и Христо Мермерски, автор на 13 книги в областта на целебното и здравословното хранене. Неговият син Йонко Мермерски пък е професор по химия и преводач във Вашингтон.
“Бяхме с баща ми на гробовете на баба ми и дядо ми през лятото и за да стигнем до тях, трябваше да минем през джунгла – връща се в спомените си той.
Всеки път, отивайки в Ботево, плача, защото от селце с 500-600 души се е превърнало в запустяло място с десет кози и двама души, един от които мой приятел от детинство. Много е тъжно, че от това китно село с много шум и детска глъч е останало – казано на типичен за нашия край език, един пустиняк. Всичко е превзето от зеленина, все едно че никога не е кипял живот. Искрено се надявам поне Господ по някакъв начин да помогне този наш край да се възроди.”
Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на Катя Борисова и Недка Лилкова от БНР-Видин/
Оригинална публикация: https://bnr.bg/vidin/post/101413941
Снимки: БНР-Видин
На 15 октомври в Регионална библиотека "Дора Габе" на град Добрич ще бъде открита Юбилейна филателна изложба "Добрич Филекс 2025". Експозицията ще може да бъде разгледана в рамките на два дни, до 17 октомври, и е посветена на 85-ата годишнина от..
На официална церемония в Берлин българският разследващ журналист Христо Грозев получи наградата си за Европейски журналист на годината. Той беше ключова фигура при издирването на бившия мениджър на Wirecard Ян Марсалек в Москва, както и при..
Белоградчишкото село Салаш е домакин на второто издание на единствения по рода си Фестивал на трънката. По нашите земи диворастящото растение от незапомнени времена се използва за билколечение, като се събират не само плодовете, но също семена и листата...
В "България днес" на 10 октомври слушайте: 01:40 – Актуално от България и сънародниците по света 13:14 – По съседски – обзор на..
В събота , 11 октомври, през страната ще премине атмосферно смущение . Минималните температури ще са от 8 до 13°, в София – 10°. След нощните валежи..
На официална церемония в Берлин българският разследващ журналист Христо Грозев получи наградата си за Европейски журналист на годината. Той беше..