Във времена на криза хората често предпочитат да инвестират в недвижими имоти, включително в земеделска земя. Поради сигурността на тази инвестиция, от нея се възползват не само лица, тясно свързани със селското стопанство, но и такива, които развиват дейност в съвсем различни области. Допълнителен стимул в момента са и нулевите лихви по депозитите. Това коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в интервю, публикувано на сайта на организацията.

През изминалата 2020 г. цената на селскостопанската земя в България бележи ръст на северозапад, а в Източна България и Добруджа – застой или дори спад, отбелязва Стайков.

Високият интерес към земите в Добруджа, наричана „житницата на България“, в началото на изминалата година заглъхва с идването на Covid-19 и първия локдаун. Сделките почти спират. Цената на земята там, която по традиция е най-висока, за първи път от години през 2020-та бележи спад от 2000 лв./дка преди до 1600 – 1800 лв./дка. Купувачите се въздържат да правят сделки при по-високи цени, заради неяснотата около пандемията. Сушата и слабата реколта през 2020 г. оказват допълнително негативно влияние.

Стайков отбелязва, че най-евтина остава земята в Южна България, където са и най-лошите условия за отглеждане на едногодишни култури – Хасково, Кърджали, Странджа-Сакар.

Доста по-различна е ситуацията в Северна централна и в Северозападна България, където през миналата година реколтата е и по-добра. „Цената на нивите бележи ръст в Монтана, Враца, Видин, Плевен, по поречието на Дунав, където вече почти достига тази в Добруджа. На места земята се продава за 1800 лв./дка /920 евро/ при средна цена през 2019 г. в района от около 1100 -1400 лв./дка“, подчертава Стайков. По думите му, собствениците на земеделски земи очакват и в следващите години поскъпване с по 5%.

Той отбелязва, че през 2007 г., когато страната влиза в ЕС, декар земеделска земя е струвал от 50 до 200 лв., но с идването на европейските субсидии за сектора, цената се е повишила в пъти.

Основни инвеститори в земеделска земя към днешна дата са българите. Както отбелязва Стайко Стайков, „земеделие отдалеч се управлява трудно“. Другото, което възпира чужденците, е липсата на комасация и на възможности за напояване. Според Стайков, чужденците търсят парцели от по 10 – 15 000 дка, докато средните парцели у нас са по-малки.

Очаква се създаването на Земеделска камара в България, която да спомогне за справяне с нерешените въпроси в селското ни стопанство. Възможност за развитие на бранша Стайков вижда и в обръщането към науката. „Всеки, който обработва земя, трябва да потърси агрономите, за да разбере кой е най-правилният начин да обработва своята собственост“, е категоричен Стайко Стайков, като подчертава, че в тази област е време да се отвори път за новите технологии.

Съставила: Миглена Иванова