Любим за всички ни е 1 март – денят в който си разменяме мартенички. Тези червено-бели амулети за здраве са и още един знак – дошъл е Денят на самодейците в България. Учреден с това име през 1976 г. с решение на тогавашния Министерски съвет, през 1984 г. превърнат в Ден на любителското художествено творчество, празникът се отбелязва и до днес. Казват, че датата, на която почитаме старинния езически обичай Баба Марта, не е избрана случайно. Защото едно от основните призвания на самодейността е да съхранява традициите и да ги предава на следващите поколения, да събужда спомени у възрастните, а на младите да дава знание за културната им история. Независимо от пол и занятие, самодейците посвещават голяма част от свободното си време на обществена дейност. И всичко това – заради непреодолимата жажда да се докоснат до красивото, смисленото, да се издигнат над ежедневното, да бъдат артисти на сцена, да радват и раздават таланта си…

За тази потребност говорят и две от певиците в самодейната женска фолклорна група „Германея“ към читалище „Просветен лъч – 1905 г.“ в Сапарева баня. Името на идва от най-старото название на градчето, останало от времето на траките. Разположен в полите на Рила, гр. Сапарева баня е известен с минералните извори, естествения гейзер – фонтан, природните красоти наоколо. 

Намира се в Шоплука, а народните песни са двугласни, в типичния за региона стил – дисонантен, с „остра“ звучност, която в началото може и да ви отблъсне, но след време ще откриете архаичната ѝ красота.

Песента отдавна е покорила Стойка Костова, ръководител на групата, която представя автентичен фолклор. Певиците имат в репертоара си и авторски песни, написани от тяхна съгражданка и посветени на Сапарева баня.

„Невена Гелева се казва, съчини две песни, които ние с Цветанка Терзийска разучихме и миналото лято взехме първа награда на конкурса „Евро фолк“ в Китен – разказва Стойка. 

„Германея“ е създадена през 2005 г., но аз пея от ученичка. Помня,  излизахме на двора в междучасие, залавяхме се на хоро и пеехме. Завършила съм техникум, тъкачка съм, но съм работила и какво ли не. На репетициите идваме с огромно желание, от сърце пеем, с любов.“

Група „Германея“ има свой клуб в сградата на читалището. „Сега пандемията не дава да се събираме, но ние си пеем у дома и чакаме фестивалите на открито“ – споделя още Стойка. С гордост разказва за наградите и дипломите, които са получили за успешното си представяне в почти всички национални конкурси. Тя самата участва и в кулинарни състезания – например миналата година е взела първо място на конкурс за най-добър зелник в с. Бели Искър. Песните, които можете да чуете в звуковите файлове, Стойка изпълни заедно с Цветанка, която е в групата от четири години. Тя отдавна е самодейка – пяла е в многогласния хор на читалището, където се е запознала с друг вид песенно изкуство. Казва, че нищо не може да се сравни с вълнението, което изпитва когато пее старите мелодии.

„Много ми харесват автентичните песни – казва Цветанка. – Може би заради описанието на живота едно време, заради двугласа, не мога да определя точно. В някои песни съм „влачачка“ (втори глас, който държи един тон). С леля Стойка имаме и други дуети. Много са песните, които ми харесват! Когато пея, сякаш се преобразявам.“

Разбира се, жените от „Германея“ участват във възстановки на местни обичаи и празници, които организира читалището, в концерти и фестивали в района и страната. Правят го по своя начин – с отдаденост, скромно и чистосърдечно. А когато са на сцената, лицата им наистина се преобразяват.

Снимки: личен архив