Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първан Симеонов пред Радио България:

Антисистемният вот от чужбина може да се превърне в трайна тенденция

Първан Симеонов
Снимка: БГНЕС

„Демократична България“ и „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов са двете партии с най-добри резултати от вота на сънародниците ни зад граница. Според окончателните резултати, Трифонов е подкрепен от 30,75% от гласувалите, следван от дясната формация, на която са се доверили 17,56%. Доколко траен обаче може да бъде подобен успех за партия, чийто лидер е телевизионна звезда, с която израснаха няколко поколения българи? За това време той успя наложи предаванията си сред основните източници на информация за стотици хиляди наши сънародници, принудени да напуснат България, като част от икономическата миграция. Кои други фактори обясняват превръщането му в изненадата на изминалите парламентарни избори? 

„Слави Трифонов добре си дава сметка, че балканското излъчване, особено навън, е начин да запазиш връзка с родината, когато си далеч – посочва социологът от агенция „Галъп“ Първан Симеонов. – Достатъчно е да погледнете музикалните канали от бивша Югославия. През балканската музика, тече износ на носталгия по родното място, тя се превръща и в културен мост. Слави е уловил това, наблюдавайки и други балкански образци. Освен това си е дал сметка и за друг важен фактор – делът на външните българи в общността става все по-голям“.

Според социолога, структурната причина за неговия висок резултат е изпитваното от хората недоволство от състоянието, в което се намира България. В този смисъл, гласуването за партията „Има такъв народ“, може да се окаже не толкова трайна тенденция, освен ако лидерът ѝ не остане антисистемен.

Големите губещи от изборната надпревара в чужбина са участниците в настоящото коалиционно правителство и тяхната опозиция, в лицето на БСП. Симеонов пояснява, че това има своето логично обяснение:

„По принцип партиите от статуквото не са много долюбвани в чужбина, защото, за да си зад граница, причините са две. Първата – от властта у нас не си видял нищо хубаво, а другата е, че си студент, с малко по-широк мироглед и също си срещу статуквото. Излишно е да казвам, че представянето на БСП в чужбина бе трагично, а в България то също бе под очакванията. Една от причините за това е Covid-19, който спря много възрастни хора да гласуват. Слави Трифонов заложи на антиковид риторика, а кампанията му бе основно сред млади хора, което му помогна да привлече този тип вот. Ако разглеждаме тенденциите в дългосрочен план, антисистемният вот от чужбина ще остане трайна тенденция“. 

И все пак грижата за българските общности зад граница трябва да е сред приоритетите на държавата. По този начин тя запазва тяхната идентичност, поддържа един немалък демографски резерв и се опитва да изкупи вината си, че те се намират далеч от нейните предели.

В изборния ден, гласуването на българите зад граница, освен с рекордните резултати за някои от партиите, ще се запомни и с безпрецедентната активност, която проявиха над 180 000 души. Големият брой гласоподаватели и бавната работа на секционните комисии, образува огромни опашки в не един европейски град. Наложените ограничения за броя на секциите в страни извън ЕС, също повлияха върху процеса. Така например 35 секции се оказаха крайно недостатъчни, особено във Великобритания. Наши сънародници предупредиха за възможни проблеми по време на вота и настояха за промени в Изборния кодекс. Сред тях са въвеждането на изборен район „Чужбина“, увеличаване на броя на секциите в страни извън ЕС, както и възможност гражданите да гласуват електронно или по пощата. Първан Симеонов определи голяма част от тях като опасни клишета, защото:

„Гласуването по пощата не е безопасно, по отношение на тайната на вота. Как гарантираме, че някой, гласувал по пощата или електронно, не го е направил с човек над главата му? Въвеждането на електронно или пощенско гласуване, е гигантска намеса в изборната процедура, която аз не подкрепям. Още повече знаете за изначалното ни съмнение, спрямо изборния процес у нас. Увеличаването на броя на секциите в страни извън ЕС, зависи от конкретното решение на България – иска ли да допусне масиран вот от Турция, или не?“

Що се отнася до избирателен район „Чужбина“, подобен не може да позволи лесно определяне на цената на мандата. Освен това, липсва надеждна статистическа информация за броя на сънародниците ни зад граница.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Газопроводът "Балкански поток“ няма да е обект на санкции от САЩ

Газопроводът "Балкански поток“ няма да бъде обект на наложени от САЩ санкции за транзакции с "Газпромбанк“. Това става ясно от писмен отговор на депутатско питане до енергийният министър Жечо Станков. На 23 декември 2024 г. министерството на външните..

публикувано на 16.02.25 в 09:12

Журналистът Тодор Токин и спомените му от живота в Радио България

В различни периоди от съществуването си, дирекция "Предавания за чужбина" на общественото радио, позната днес като мултимедийната многоезична програма на БНР – Радио България, е била повече от работно място за редица популярни имена от родната..

публикувано на 16.02.25 в 08:15
Кирил Вълчев

БТА представя уникален шрифт по повод годишнината си

На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..

публикувано на 16.02.25 в 07:30