Малкото цвете шафран пролетно време радва окото на стопаните с нежния си цвят, а през есента се превръща в продукт, който има цена по-висока от златото. Шафранът е „подправката на живота“ за семейството на художничката Катя Иванова. Тя е от Кюстендил, но пътеките на съдбата я отвеждат първо в Швейцария, а след това обратно към родината, но вече със съпруга й  Чарлс Ернест Беер – швейцарец по произход и специалист по маркетинг по професия.  Тук двамата решават да реализират мечтата си, а тя само на пръв поглед изглежда простичка, защото става дума за отглеждането на шафран. След проучване на възможностите за отглеждане на ценното цвете в България, семейство Беер купува имот в близост до Черно море - в несебърското село Тънково.

„Казват, че шафранът в древността е тръгнал от Гърция, минал е през България и след това се е разпространил почти навсякъде по света – аргументира избора си да се занимава с тази култура у нас Чарлс Беер, и продължава: Хората обаче като видели, че е много тежка работата със шафрана, не издържали и са го изоставили. Имам сведения, че е имало шафран в Македонска България, т.е. не се отглежда от вчера тук.“

Добивите на семейството от шафран в сухо състояние достигнали до над килограм през четвъртата година. „Тогава достигнахме вече над милион луковици, което е над 3 милиона цвята“ – обяснява Катя Ивановска - Беер:

„Вече не можехме да смогваме, затова сме намалили насажденията наполовина – декар и половина. Причината е в по-голямата конкуренция на пазара - става все по-трудно да продадем цялата продукция. Освен това, ние вече не сме на по двайсет години, за да имаме сили да започваме полската работа в пет часа сутринта. Това е много тежък труд. Особено през двата месеца в годината – есента, когато се събират цветовете и пролетно време, когато се плеви преди да цъфне шафранът. На международния пазар имаме силна конкуренция. В Иран - най-големият производител, това растение се добива с тонове и така подбива цената, въпреки че е с по-ниско качество. В Европа шафранът е с по-високо качество и е много по-скъп от иранския. Всяка година става все по-трудно да се издържаме с добивите си от шафран, на пазара се появяват нови и нови производители.“

Тази година семейство Беер очакват реколта от около 800 грама. Гордеят се с това, че отглеждат шафран без изкуствени торове и препарати за защита. Казват, че със сигурност отговарят на критериите за биопроизводство, но сертификат за това нямат.

„За тези био сертификати измислят всякакви условия, които са трудни за покриване. По европейските стандарти биопроизводството е сложна история, не е въпрос за пари. Продавала съм на фермерския пазар във Варна и колегите много се оплакват. Биоземеделието не е лесна работа - иска се сърце за нея! А кой го оценява – нито купувача, нито държавата.“

Въпреки трудното оцеляване на пазара, шафранът остава подправка номер едно за семейство Беер в с. Тънково.

„Ние не се разделяме у дома със шафрана, използваме го всеки ден – казва българката. – Дори забелязвам, че откакто го имаме, имунната ми система е в по-добро състояние. Малко се знае, че цветът има мирис на антибиотик. Много е скъп – не само че е много трудоемък, но е изключително полезен за здравето.“

Редактор: Гергана Манчева

Снимки: БНР-Бургас