Въпреки отдалечеността на столиците София и Алжир на над 1800 км., двете страни поддържат дългогодишни дипломатически отношения. Началото им е поставено през 1962 година, когато Алжир печели, продължилата 8 години, война за своята независимост от Франция. Посолството на Алжир в България съществува от 1963 година. Oт тогава до 1989 г, в северноафриканската държава работят повече от 7 хиляди висококвалифицирани наши сънародници - лекари, агрономи, инженери, строители и други. С тяхна помощ са изградени пътища, сгради, язовири и пр.

„Когато дойдох в България преди 6 години, с голямо удоволствие открих някои от тези хора, които бяха работили в Алжир или техните деца, учили по онова време там. С тези наши български приятели, през 1994 година е създадено Дружеството за приятелство „България-Алжир“, – обясни в интервю за Радио България Н. Пр. Латифа Беназза, посланик на Алжир в България. – С него ние продължаваме да работим за популяризиране на историята и културата на Алжир, чрез множество прояви на различни места из България. То е много полезно и за алжирците, които биха искали да научат повече за България.“

Свидетелство за интензивното сътрудничество между двете държави е съществувалата до 1999 година пряка авиолиния между двете столици. Какви са възможностите за нейното възстановяване днес?

„За да отворим такава линия, тя трябва да е рентабилна, – категорична е Н. Пр. Латифа Беназза. – Нужно е първо да развием икономическите връзки, за да има интерес за интензивен обмен – икономически и туристически. Преди закриването си през 1999 година, пряката линия е била много рентабилна. Съвсем наскоро възстановихме пряката линия с Будапеща, така че не виждам защо в определен момент да не го направим и със София.“ 

Посланикът на Алжир у нас е убедена в сериозните възможности за обмен между двете държави:

„Има наистина голям потенциал за развитие и задълбочаване на сътрудничеството. Бих искала да обърна внимание върху селското стопанство. Алжир е необятна страна, а България има ценен опит в тази сфера. В момента се осъществяват някои малки проекти, но нашата амбиция е да направим нещо много по-голямо. Възможно е и съвместно създаване на преработвателни предприятия за плодове и зеленчуци, които да бъдат продавани в България, Алжир и други страни от Африка. Подобни проекти могат да се осъществят и в други области. България е известна с маслодайната роза и продуктите, които се правят от нея. Те заслужават да бъдат широко познати в Алжир и цяла Африка.“

Други сфери, в които Алжир и България биха намерили допирни точки са фармацевтичната индустрия, козметиката, информационните технологии, хранителната промишленост и туризма. В повечето от тези области вече са подписани споразумения, които остава да бъдат приложени на практика.

Благодарение на два бизнесфорума, организирани през 2014г. в Алжир и 2016г. в България, предприемачи от двете страни вече поддържат контакти едни с други. Сега, когато пандемията изглежда отшумява, посолствата в двете държави отново са на разположение да съдействат за осъществяването на съвместни проекти.

Климатът и релефът на Алжир правят страната изключително благоприятно място за туризъм. Въпреки това, тази дестинация все още не е сред най-популярните за българските туристи. По думите на алжирския посланик, туристите, които избират Алжир за почивка са от цяла Европа, но броят им не може да достигне пика, отбелязан у нас през 2019 г. от 8 млн. чужди туристи.

„Имаме потенциал за различни видове туризъм. Бихме искали съвместно с България да развиваме туристически комплекси, но да не допускаме масов туризъм“ – отбелязва Н. Пр. Латифа Беназза. Допълва, че страната ѝ проучва опита на другите държави, за да не повтаря същите грешки: „Бихме искали да развием устойчиво нашия туризъм, за да опазим околната среда и природата“.