Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българите в Молдова гласуват с надежда за по-активна политика към диаспората

4
Снимка: Нина Топалова

Шест са избирателните секции, отворени в днешния изборен ден в Молдова. Гражданите, които не са заявили в срок до 15 юни изричното си желание в коя секция ще гласуват, могат да упражнят избирателното си право, но след попълване на декларация на място в някоя от изброените секции в Кишинев, Тараклия, Твърдица, Комрат, Чадър-Лунга и Вулканещ.

„Не за пръв път гласувам в посолството в Кишинев и винаги е имало ред“, каза Нина Топалова, представител на исторически формираната българска диаспора в Молдова.

„Интересуваме се за нашата прародина, защото тя ни е признала, дала ни е българско гражданство. Затова проявяваме ответен жест – да покажем, че не само сме придобили паспорти, а и имаме българско самосъзнание, обичаме си прародината и не я забравяме – посочи тя в интервю за Радио България. – Интересуваме се от политиката, но със сигурност ни е по-трудно да оценим ситуацията в България, защото не живеем там – когато идваш на гости е едно, а като живееш - съвсем различно. Не мога да кажа, че имаше голяма агитационна работа в Молдова преди изборите, но все пак хората споделяха впечатления. Не мога да кажа и че всички, които имат право на глас участват в изборите, но много го правят от чувството на дълг и уважение към прародината. Двеста години сме били откъснати, сега сме признати граждани на България, и малко поне да допринесем за нея, макар и далеч.“

Нина споделя, че напоследък е улеснена процедурата по получаване на българско гражданство, има консулство в Тараклия и за първи път толкова много места за подаване на документи. Но въпреки това етническите българи с право на глас в Молдова са може би под 10 % от цяла общност.

„България прави каквото може. Днес споделих с посланика за един наш проект и отбелязах, че не всяка държава може да се похвали с това как в Молдова българите имаме възможност да учим майчиния български език- от детската градина до университет, държавата е осигурила да учим езика и културата. Това се отнася и за други народности, живеещи в Молдова, разбира се, но е важно, че ние можем да не се страхуваме да си кажем българското име или да говорим на български.“

Как трябва да се променят връзките на българите в Молдова с прародината, след днешните избори?

„Първо искаме да чуем една ясна политика за българите зад граница, особено за подобни исторически диаспори, като нашата – каза Нина Топалова. – Предците ни са избягали от родината, не за да търсят по-добър живот и пари, а да спасят своя си живот. Но досега не сме чули българско правителство да каже ясно, какво може да се направи, ако искаме да се завърнем в България. Зная, че в България, както и при нас, опустяват селищата, но ако има някаква такава политика, мисля, че много българи от молдовска и украинска Бесарабия биха се завърнали. И те по малко го правят – децата отиват да учат в университет, родителите ги следват, но няма ясна политика. Много ще се радваме ако новите парламент и правителство се обърнат към българите зад граница.“

Снимки: Нина Топалова, Кишинев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимка: Клуб на българските жени и семейства, Хамбург

Сънародници в Хамбург подготвят Втори фестивал на българската художествена литература

Изкушените от изящното слово могат да представят творбите си на Фестивала на българската художествена литература в Хамбург. " Приемаме заявки за участие на интересуващи се автори, читатели, актьори и обичащи художествено слово до 30 юни 2024 г." –..

публикувано на 28.06.24 в 08:25

Български учители от чужбина споделят опит във Великотърновския университет

Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий“ е домакин на Шестата международна Еразъм+ седмица "Български училища зад граница". Дискусионният форум е предназначен за учители, преподаващи в български събото-неделни и целоседмични училища..

публикувано на 28.06.24 в 07:35
Руси Чанев

Актьорът Руси Чанев адаптира романа "Под игото" за българчетата в чужбина

"В първата глава, в която беглецът Иван Краличът търси подслон в приятелската къща на чорбаджи Марко в Бяла Черква, но не успява да се скрие там от преследвачите си. …. " Така започва аудио романът на романите в българската класическа..

публикувано на 27.06.24 в 09:10