Новите цени на електроенергията, влезли в сила от началото на този месец, за пореден път предизвикаха недоволство от страна на бизнеса. Най-простото обяснение защо е необходимо това поредно повишение, са по-високите цени на въглеродните емисии, които за момента са около и над 55 евро за тон. Така, в крайна сметка, цените на електрическата енергия за регулирания пазар се увеличават средно с 4.40%, а цените на топлинната енергия – средно с 16.23%. Недоволни от новите цени и намаляването с 20% на изкупната цена за ток от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, принуждава редица малки и средни предприятия, фирми изграждащи малки фотоволтаични централи и други, обединени в Българска соларна асоциация, да обжалват взетото от Комисията за енергийно и водно регулиране решение.
В интервю за БНР, нейният председател, инженер Веселин Тодоров коментира, че преференциалните изкупни цени на тока от възобновяеми източници е единствената форма на държавна помощ, която получава сектора, но:
„На фона на големия скок на суровините в световен мащаб (желязо, мед, стъкло, силиций, които са необходими за производството на соларни панели), намаляването с 20% на изкупната цена убива бъдещите инвеститори, които искат да влагат средства в малки централи до 30 киловата.“
Намаляването на въглеродните емисии, дишането на по-чист въздух, енергийната независимост и предвидимост за произведеното и потребеното количество енергия, са само част от предимствата при използването на възобновяеми енергийни източници. Това обаче не означава, че този тип енергоносители са толкова лесно достъпни за всеки, който пожелае да се възползва от тях:
„В България все още имаме чисто административни пречки, които демотивират хората да се заинтересуват по-сериозно от зелената енергия“ – обясни Тодоров и направи сравнение между изискванията за фотоволтаик в Германия и у нас. – В Германия всяка къща, хале или друга сграда, трябва да има на покрива си определен процент фотоволтаици, които да компенсират електроенергията, която използва сградата. В България, за да поставим едно панелче на покрива на блока, трябва да получим разрешение от всички съкооператори, етажната собственост да регистрира данъчен склад и да се плаща акциз за произведената енергия. Пречки пораждат и старите закони, които не са реформирани. Нужна е воля това да се промени и да се позволи на отделния гражданин сам да определя своята енергийна независимост“ – убеден е Тодоров.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: архив, личен архив
Нови три области - Габрово, Монтана и Кюстендил, обявяват грипна епидемия от сряда – 29 януари. В Пловдив и Варна удължават действието на вече въведените ограничения, като от 29 януари до 4 февруари ще бъде преустановен и присъственият учебен..
Посолството на България в Стокхолм е в контакт с компетентните шведски власти и активно следи развитието на случая. Това съобщиха за БТА от Министерството на външните работи по повод на информацията от шведската прокуратура за задържането на..
Ползите за България от пълното влизане в "Шенген" се оценяват на над 800 млн. евро годишно. Най-големи ще са за производителите и износителите. Но докато се чака този макроикономически ефект, предимствата вече се усещат от малкия бизнес. Румънци и..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
В крайдунавския град Свищов днес ще бъдат отбелязани 169 години от основаването на първото българско народно читалище . Честването ще се състои пред..