Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преминаваме към четиридневна работна седмица най-рано след пет години

Работодателите остават резервирани към идеята за по-малко дни на труд

Снимка: архив

Възможно ли е да постигнем баланс между заетостта на работното място и личния живот? Оказва се, че, да, ако прекарваме по-малко време в офиса, но вършим същото количество дейност за същата заплата. Резултатите засега звучат обнадеждаващо – намален стрес и увеличена производителност на труда.

Все повече компании по света експериментират, въвеждайки четиридневната работна седмица. Това обаче са само първи стъпки и е далеч моментът, в който би могла да се превърне в повсеместна мярка.

Ако се върнем във времето, ще видим, че само преди век сме говорили за пробив от седемдневна на шестдневна седмица – казва Иван Нейков, бивш социален министър и директор на Балканския институт по труда и социалната политика. – Трябваше да изтекат още около 50-60 г., за да преминем от шестдневна на петдневна седмица. И може би наближава моментът, ако са отминали задължителните 50-60 г., в който да започнем сериозно да разсъждаваме за четиридневната работна седмица. Засега обаче това по-скоро е екзотика.”

Иван Нейков

Сред положителните страни на идеята са тридневният уикенд, намалените режийни в офиса и разходите за градски транспорт, кафета и обяд, по-малкото болнични за сметка на работодателя. Но преди всичко – мобилизацията на служителите да дадат най-доброто от себе си.

Резултатите са обнадеждаващи – признава Иван Нейков. –  Повечето от експериментиращите в тази насока фирми твърдят, че служителите са много мотивирани и постигат добри резултати. От друга страна, пазарът не реагира положително, когато предметът на дейност на компанията е предоставянето на услуги, и заявява, че тези услуги са му необходими пет, а не четири дни в седмицата.”

Според експерта четиридневната работна седмица е приложима в определени сектори - например консултантски и софтуерни компании, със задължителното условие производителността на труда да нарасне с минимум 20%. Като всяко нещо обаче и тя има своите отрицателни страни.

Идеята звучи много привлекателно, само че в главите на повечето работници стои мисълта, че ще получават същата заплата като за пет дни – добавя Иван Нейков. – Но това не е задължително – възможно е тя да бъде намалена. Възможно е също така четиридневната работна седмица да означава отказ от осемчасовия работен ден и той да бъде удължен. При всички положения обаче при четиридневната работна седмица хората ще полагат по-интензивен труд. Освен това не се отчита фактът, че битовите разходи на работниците ще се увеличат и парното ще работи на макс още един ден.”

За разлика от чуждестранните компании, които прилагат различни хибридни модели на работа, българските фирми остават резервирани към идеята за четиридневната работна седмица. Иван Нейков обаче предполага, че и у нас рано или късно ще се появят работодатели, провиждащи в намаления престой в офиса повече плюсове. Още повече, че законодателството ни и сега е пригодено за гъвкавия режим на труд.

“Първият извод гласи, че все още не може да се говори за масова практика за преминаване на четиридневна работна седмица – добавя специалистът. – А вторият е, че са необходими повече пилотни експерименти, за да бъде направен анализ.”

Според Иван Нейков, четиридневната работна седмица у нас ще стане факт най-малко след пет години. “Рано е да гледаме на това като на реална масова организация на работното време”, заключава експертът.

Снимки: архив, Pixabay, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Връчиха най-високия български орден за чужденци на д-р Инго-Ендрик Ланкау

Президентът Румен Радев връчи орден „Мадарски конник“ първа степен на почетния консул на България във федерална провинция Хесен, в Германия, д-р Инго-Ендрик Ланкау. На церемонията президентът подчерта, че д-р Ланкау е изиграл ключова роля..

публикувано на 22.10.25 в 12:53

Заетостта в България е сред най-високите в ЕС, но над 1 млн. души не работят

В трудоспособна възраст към 31 декември 2024 г. са 3 765 000 души или 58,5% от населението на страната ни. Мъжете са 1 970 000, а жените – 1 795 000. Това съобщи  зам.-председателят на Националния статистически институт (НСИ) Свилен Колев...

публикувано на 22.10.25 в 10:32

В граничните райони на Кюстендилско чужденци вече напират да плащат в евро

Чужденци често искат да плащат в евро в България, особено като зареждат гориво по бензиностанциите. Причината е, че на стоките вече има обозначена и цена в европейската валута, разказват в търговските обекти в Кюстендилския край. Малко трудно..

публикувано на 22.10.25 в 09:41