Само допреди десетина дни, четвъртата Covid вълна, за която говореха здравните специалисти в България, изглеждаше като неясна химера и не предизвикваше особена загриженост сред българите. Зажаднели за море и почивка след тежките месеци на изпитания и изолация, мнозина пренебрегнаха предупрежденията и се впуснаха в приключения. Ниският брой на заболелите сякаш измести бдителността на здравните ни власти към ваксинационните кампании, като единствена превантивна мярка, за сметка на контрола по границите ни, носенето на маски и редовната дезинфекция. От друга страна, част от българите така и не разбраха, че с ваксинирането заплахата от заразяване и предаване на болестта не изчезва. Родните курорти по Черноморието започнаха да се пръскат по шевовете под наплива на български и чуждестранни туристи.

И резултатите не закъсняха – заболелите започнаха да се увеличават, а Covid отделенията запълниха набързо капацитета си с пациенти в тежко състояние. Причините за всичко това са комплексни, разбира се, но не е ли време да ги потърсим, защото всяка грешка, измерена с човешки живот, струва скъпо.

Ето и една илюстрация от летище София – първата входна врата за потенциалните носители на Covid-19.

На пристигане в България от Малта например, която е в червената зона за страната ни, пътниците трябва да представят ваксинационен сертификат и PCR тест, направен до 72 часа преди пристигането си. Дотук добре, но само ако пасажерите са проверявани стриктно от здравните ни власти. Фармацевтът Любяна Иванова, която от дълги години живее и работи в Малта, разказва друго за преживяното при последното си идване у нас преди броени дни:

„На излизане от самолета ние бяхме около 60 души. Преминахме паспортната проверка през три гишета, след тях имаше само една служителка, която проверяваше ваксинационните сертификати на пристигащите. Тя обаче не смогваше, защото беше практически невъзможно да проследи и трите потока от хора, които преминаваха едновременно. Лично с очите си видях как покрай нас, проверяваните, преминаваха хора, без да показват никакви документи. Най-свободно си излязоха, без да бъдат регистрирани за карантина.“

Когато Любяна си тръгва обратно за Малта, ситуацията е още по-стряскаща – в 4,20 сутринта работят едва 5 гишета, които обслужват стотици пасажери, струпани на огромна опашка. Заедно с паспортната проверка, висенето по опашките продължава повече от час, а в залата свободно се разхождат хора без маски. Пет дена след пристигането си българката установява, че се е заразила. „Сигурна съм, че това стана на летището и не съм изолиран случай – моя приятелка, която е пътувала по същото време за Франция също е позитивна“, отбелязва тя. Малта е сред страните с високо ваксинационно покритие – вече близо 89% от населението там е имунизирано. В началото на юли, с отварянето на туристическия сезон, заради пропуски в организацията на тамошното летище, броят на заболелите се увеличава. Реакцията на местните здравни власти обаче не закъснява:

„Веднага се взеха мерки и случаите намаляха – посочва Любяна. – Цялото летище се преустрои, отвориха се нови гишета, включиха се повече хора, които да проверяват и обслужват пътниците. Добрата организация на малтийското летище наистина доведе до много ефективни резултати, буквално в рамките на дни. Заболелите намаляха и всичко е под контрол. Както и в останалите страни, и тук очакват покачване на броя на заболелите. Малта е островна държава и затова навременните мерки дават бързи резултати.“

Изводите ги правим сами – въпрос на приоритети и отговорност е. Колкото и да повтаряме, че имаме готовност да посрещнем поредната вълна, практиката показва друго. Да, важно е да бъдем обезпечени финансово с адекватен бюджет, но вместо да харчим пари за последствията, не е ли по-добре да ги насочим в ефективна превенция, не само с ваксини и ограничения.

Снимки: БГНЕС, Pixabay, личен архив