На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България. Празникът на града, кръстен на църквата „Св. София“ е на 17 септември, когато православната църква чества Св. Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Вярна на девиза си „Расте, но не старее“, с годините столицата се превръща в модерен европейски град.

Интересно е разрастването ѝ на запад в началото на ХХ век. Спасявайки се от ужасите на размирните години между Илинденско-Преображенското въстание и подписването на Ньойския договор (1903-1920 г.), тук започват да се заселват бежанци от Македония, Одринско, Западните покрайнини и Северна Тракия.

Освен тях, районът приютява и икономически мигранти, търсещи препитание в големия град, главно от Радомир, Перник и Кюстендил (Западна България), които удобно се придвижват до намиращата се наблизо жп гара „Захарна фабрика“ и вдъхват живот в мястото, което тогава се намира извън границите на София. Любопитно е, че всички улици, населени с тези мигранти, по-късно ще бъдат наречени с имена на български градове.

„Те се заселват в тази част на квартала някъде след 1918-1919 г. Започват да правят примитивни къщи. Идеята е била такава: строи се малка къща или стая, и в рамките на едно денонощие тя трябва да има покрив. Защото на следващия ден, когато дойдат общинските власти и постройката няма покрив, тя бива събаряна и се започва отначало. След като къщата се узакони се пристрояват други стаи. Друг вариант било в къщата да има бебе-пеленаче или бременна жена. Тогава правили изключение и давали толеранс още едно денонощие. Затова хората са се изхитрили да правят възможно най-малки къщи с общи усилия, защото се преселвали роднини, братя, цели родове“ – разкрива интересни подробности за първите неволи Рубинка Милева, библиотекар в читалище „Георги Стойков Раковски – 1925“.

Днес, улиците с имена на български градове се намират в ж. к. „Света Троица“ и оформят район с трапецовидна форма. На запазените стари карти на София се вижда, че улиците с имена на български градове са били 23, днес са останали 13 – Пловдив, Видин, Оряхово, Мелник, Варна, Трън, Казанлък, Бургас, Русе, Ямбол, Петрич, Враца и Хвойна. От съвременната карта изчезват някои улици – Дупница, Елена, Радомир, Пазарджик, Ловеч, Чирпан, Севлиево, Берковица, Неврокоп, а ул. Кюстендил е прекръстена на Трън.

„Моето обяснение е – казва Рубинка Милева – че след 1980 година започна много сериозно строителство, главно на блокове. Кварталът чувствително промени облика си. Големите улици, естествено ги има, но малките улички, на които е имало няколко къщи, просто са изчезнали от картата на квартала.“

Допълнителна информация дава издаденият през 1935 година „Пътеводител на София, съставен от Смил Ангелов, началник на V полицейски участък, в който улиците са подредени по азбучен ред и вече присъстват с имената си на градове.

„В никакъв случай обаче имената на улиците не са обвързани с преселниците от конкретния град – подчертава Рубинка Милева. – Когато говорих с най-възрастните жители на квартала, те споделиха, че са чували от родителите си, че преди 1925 г. улиците не са имали имена, а просто вътрешна номерация. Имената на градовете се появяват за първи път в Плана за София от 1928 г. Но защо е решено точно така, никой не можа да ми отговори, не съм попадала и в документи на такава информация. Явно просто е взето общинско решение този нов квартал, хаотичен, без номера, без обозначения, непрекъснато разрастващ се в западните покрайнини на София, да бъде оформен по този начин.“

Снимки: Десислава Семковска, bgmaps.com