Само преди три-четири години България, наред с Русия, Беларус и Украйна, оглавяваше мрачната световна статистика с бързото обезлюдяване на селските си райони. Тогава, прогнозата на Фонда на населението към ООН чертаеше до 2050 година населението в българските села да намалее от 1,8 милиона души на 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население да спадне от 26% на 14 на сто. Слава Богу тази смразяваща тенденция бе прекъсната най-неочаквано от пандемията, която накара мнозина да потърсят уединение в малките селища.
Официалната статистика сочи, че само миналата година близо 90 000 души са се върнали да живеят на село. Сред причините, които карат все повече българи да изберат селския живот са чистият въздух, спокойната среда, естествената и здравословна храна, липсата на ограничения и безопасност. Във финансово отношение, особено сега, когато с поскъпването на тока цените рязко тръгнаха нагоре, непретенциозният селски начин на живот изглежда все по-привлекателен. На село голяма част от разходите падат – не са нужни средства за градски транспорт, скъпи дрехи и заведения и др. Поддържането на формата е напълно безплатно, защото физическите упражнения са част от селското ежедневие.
По данни на Асоциацията на българските села, потокът от града към селото ще продължи и през следващите 5 години, като всяка година в селските райони ще се заселват отново около 50 – 60 хиляди души. „Това са хора в активна трудова възраст“, отбеляза в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов:
„Хората търсят рестарт на живота си – поясни той и допълни: – В над 90% от българските села има бърз интернет, което предоставя възможност за дистанционна работа. Голяма част от тези, които се местят на село, са в активна трудова възраст и високообразовани“.
А това „преселване“ се отразява и на подобряването на инфраструктурата, разработването на проекти и развитието на туризма в селските райони. Създават се и нови общности, които организират различни инициативи, правят културни и спортни събития.
Отливът от големите градове неминуемо се отрази и на пазара на имотите. Търсенето се засили, а цените тръгнаха нагоре. Ако допреди 2 – 3 години селските къщи се продаваха средно между 10 и 15 хиляди евро, то сега те вървят към 35 хиляди, колкото е и цената на апартамент в някои от по-малките български градове.
Снимки: Pixabay
На изложение-конференция High Security Printing EMEA-2025 в Базел, Швейцария, българската лична карта спечели първо място за най-добра лична карта в Европа за 2024 г ., съобщи МВР. Освен за модерния и естетичен дизайн, българската лична..
За първи път в Стара Загора ще се проведе Chef's Food Park като част от третото издание на Националния кулинарния форум „Chef's Secrets – Еволюция на вкуса“ 2025, съобщава БТА. През почивните дни, 8 и 9 февруари, градът под липите ще събере на..
Авиационният учебен център на Летище София получи акредитация от Световната асоциация на летищата (ACI) и се присъединява към елитната група от 21 обучителни хъба, сред които са тези на водещи европейски летища като Мюнхен, Истанбул и Атина. У..
Виенският бал в София бе открит от автентичния оркестър на Йохан Щраус, с което организаторите на светското събитие отдадоха уважение към 200-годишнината..
"България днес" на 10 февруари е подвластна на теми с продължение. Отново ще говорим за българското малцинство в съседна Р. Сърбия и за етикета "шопска..
По повод наближаващият Национален празник – 3 март и 147 години от Освобождението на България от Османско владичество, Регионалната библиотека в град..