В надпревара за президент и вицепрезидент на Република България днес се впускат 23 кандидатски двойки. Редовните президентски избори съвпадат с извънредните избори за 47-о Народно събрание.
12 от кандидатите за държавен глава са издигнати от инициативни комитети, а останалите са партийни кандидатури. Основните политически сили нямат свои претенденти, а са декларирали подкрепа за личности, издигнати от инициативни комитети.Независимо от това кой го е номинирал, веднъж заел този пост, президентът трябва да е политически безпристрастен и да олицетворява единството на нацията.
За да бъде легитимен изборът на държавен глава още на първия тур, за него трябва да са били подадени повече от половината от действителните гласове, а в изборите да са участвали над 50% от гражданите с право на глас. В противен случай, в срок от 7 дни се провежда балотаж, когато печели събралият най-голям брой гласове.
Историята на президентските избори в България започва на 2 април 1990 г. Тогава, след гласуване на депутатите в Народното събрание, начело на държавата застава Петър Младенов, поел управлението на страната след падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. На 1 август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, VII Велико народно събрание избира за президент (председател) на Републиката философът д-р Желю Желев, представител на опозицията, в лицето на Съюза на демократичните сили. В историята на президентските избори Желю Желев е и държавният глава, който е събирал най-много гласове от избирателите досега – 2 738 420. С най-нисък брой гласове е избран Росен Плевнелиев, който на втория тур на изборите през 2011 г. печели 1 698 136 гласа.
Според българската Конституция президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, на възраст над 40 години. Кандидатът трябва да не е поставен под запрещение (било то частично или пълно) и да не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан...