Тези дни бяха публикувани есенната икономическа прогноза на Европейската комисия и средносрочната макроикономическа тригодишна рамка на българското финансово министерство. В Брюксел очакват страната ни да отбележи ръст на БВП от 3.8% за тази година и ускоряване до 4.1% догодина. Българските финансисти са малко по-големи оптимисти и прогнозират през 2021 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 4%, а през 2022 г. – 4,9%.
И в двата документа се очаква ръстът да бъде генериран от инвестициите – публични и частни, като най-вече се залага на фондовете на ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата е добра, на фона на икономическия спад, регистриран през миналата година, но би било относително скромно постижение в сравнение с доста по-бързите темпове на икономически растеж, които отбелязват редица страни от ЕС, достигайки 6-8% растеж на БВП годишно.
През настоящата година, след няколко годишен застой на цените, инфлацията ще достигне 3.8%, прогнозира Министерството на финансите. Европейските анализатори предвиждат по-скромни равнища на поскъпването в България, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%, с прогноза за следващата година от 2.9% - отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Тези прогонизи изглеждат малко странно на фона на факта, че годишната инфлация за м. октомври е цели 6%, а тревожност за цените на енергията и суровините през следващата година изразяват 80% от българските компании, според Европейско проучване.
Вторият аспект на инфлацията е, че повишението на потребителските цени води до покачване на приходите от ДДС за държавната хазна. Това е добре за публичните финанси, които в условията на ковид криза са принудени да влагат все повече и повече пари в противоепидемичните мерки, в здравната система и в подкрепа на най-силно засегнатите сектори на икономиката. Въпреки, че България е на едно от последните места в Европа по дял на ваксинираните и на едно от първите по брой на починалите вследствие пандемията, а разходите за борбата с коронавируса тежат на държавните финанси. Неслучайно държавата все по-често прибягва до вътрешни заеми, за да компенсира дефицита на средства. Само в понеделник бяха пласирани нови държавни облигации за 500 млн. лв. и така новият дълг, натрупан през годината е в размер на 3,3 млрд. лв.
Българската икономика е изправена пред редица предизвикателства, включително и политическата нестабилност през последните шест месеца. Всичко това няма как да не се отрази на бизнес климата в страната. Засега тя се справя в очакване на по-голяма сигурност и предвидимост.
В понеделник в източната половина от страната все още ще има валежи от дъжд, но до вечерта ще спират. На запад облачността ще се разкъсва и намалява, следобед на места в Югозападна България – до предимно слънчево време. Ще остане ветровито с умерен,..
С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..
Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..
Над 250 вина участват във Фестивала на виното и културното наследство "Августиада". 12-ото му издание откри дефиле на претендентките за Царица на..
Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната..
400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична..