Covid кризата е повишила потреблението на биохрани между 10 и 20 % в различните държави, сочи Европейската федерация на движенията за биологично земеделие. В България обаче няма данни за това колко и какви биохрани се купуват, а според статистиката на браншовите организации пчелният мед е единственият биопродукт, който се произвежда у нас в достатъчни количества, за да задоволи нуждите на пазара.
Под 4000 са стопанствата, в които се отглеждат биопродукти в България, сочат данни на Министерството на земеделието. Голяма част от биоземеделците се занимават с растениевъдство, като се предпочитат трайните насаждения – 3031 биостопанства обработват малко над 165 000 хектара земя, което е под 3 на сто от общо обработваемата земя в страната ни. Анализът на агроведомството показва, че животновъдните биоферми са едва 255. В това число обаче не влизат биопчеларите – те са близо 2000 и отглеждат 1/4 от пчелните семейства у нас.
В момент на криза, застрашаваща здравето на хората, те логично променят потребителското си поведение и започват да избират по-качествени храни, обяснява Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“. Затова в европейските държави се наблюдава непрекъснат растеж на консумацията на биопродукти, казва той и дава пример с Франция, където в последните години биохраните навлизат сериозно в кетъринг услугите, училищното и болничното хранене, а оборотът от такъв вид стоки има ръст от 10 % през 2020 г.
Швейцария и Дания пък са шампионки с ръст на продажбите от 20%. Производителите на биопродукти у нас не разполагат с конкретна информация относно консумацията на такива храни в България, няма и данни дали пандемията е увеличила желанието за здравословно хранене у българина.„Ние не знаем нищо, малко си играем на сляпа баба“ – посочва пред БНР Апостолов:
„Моите наблюдения са, че и у нас пазарът на биопродукти расте, но не можем да кажем с колко, тъй като никой не събира информация. И едно от подозренията е, че ядем основно вносни биопродукти. Ако ние не можем да направим така, че нашата система на производство и преработка да заработи адекватно, че да задоволява поне вътрешния пазар, този вакуум ще се запълва с вносни продукти, които освен всичко друго са и много по-скъпи.“
На този етап българските биопроизводители нямат шанс да задоволят дори и малкия роден пазар на биохрани:
„99% от всички биологични яйца на пазара у нас са вносни. Имаме 500 сертифицирани кокошки, на фона на милионите сертифицирани конвенционални кокошки. В сектора на месото имаме съвсем малки продажби и то само на телешко биомесо, останалото – свинско, колбаси и пр. е внос. Да не говорим за плодове и зеленчуци. Като че ли единствено с биомед и част от млечните продукти и зеленчуците задоволяваме вътрешния пазар. Но голяма част от останалата гама продукти идва от внос.“
Оказва се, че и при биопроизводството, подобно на други сектори, България е по-скоро износител на суровини, а придадената стойност отива другаде. Причината – големите производители на суровина трудно откриват преработвател, който да обработи продукцията и да я предложи на родния пазар.
„Примери много – казва Апостолов.– Изнасяме замразени плодове, малини, много суровини, които добре развитата хранителна индустрия на Западна Европа ги преработва в конфитюр или друго и се връщат обратно тук на нашия пазар.“
И всичко това на фона на непрекъснати съмнения дали био-то е био, и дали по-високите цени оправдават качеството. „Има хора, които купуват и биопродуктите влизат отвсякъде, защото щом има търсене, ще има и предлагане“, посочва Стоилко Апостолов. Оказва се, че независимо от скептицизма, с който българинът гледа на сертифицираните биологични продукти, той се старае да ги осигури за детето си.
„Има групи храни, които продължават да се развиват много добре и да се продават чудесно – това са бебешките и детските продукти. Там имаме непрекъснат ръст години наред, защото българинът дава мило и драго за детето си. Дори и да няма пари за семейството си – за малките и за бебетата ще купи нещо по-качествено.“
Идеята е това качество да бъде все по-достъпно и все по-произвеждано. Целта е до 2030 година ¼ от цялата земеделска земя в страните членки на ЕС да е сертифицирана за биопроизводство. България обаче е много далеч от този дял. „Тук са 2.3 %, след нас са само Малта и Ирландия“, уточнява председателят на българската неправителствена организация, която работи за развитие на биологичното земеделие у нас от 1995 година насам.
Интервю: Веселина Миланова, БНР-„Хоризонт“
Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: БГНЕС, PixabayПоредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
България се представя със собствен щанд на есенното международно туристическо изложение в Букурещ, което се провежда от 21 до 24 ноември. Посетителите на щанда ни се снимат за спомен на фона на фото пана с красиви кадри от различни краища на България,..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и..