„Българите (в чужбина) са едновременно толкова близо и толкова далече – с езика си, с празниците и делниците, с тревогите, радостите и надеждите за по-доброто бъдеще“ – пише в предговор към третия том от поредицата „Българите в чужбина. Толкова близо, толкова далече“ Снежана Йовева-Димитрова, съставител, инициатор и автор в първите две книги.
Въпреки че от години работи с българските общности зад граница, а днес е и директор на Държавния културен институт към МВнР, тя признава, че когато през 2016 г. е излязла първата част на сборника не е очаквала, че той ще предизвика толкова голям интерес. При различните представяния зад граница през годините, много ясно се е видял емоционалният заряд, който текстовете са дали на българите, напуснали родината си, но останали близо до нея в сърцата и мислите си.
Третия том Снежана Йовева-Димитрова подготвя заедно с проф. д-р Ана Кочева, езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език към БАН. Изданието е разделено на две части. В първата са публикувани художествени текстове, а във втората – научни разработки на специалисти от Института по етнология и фолклористика към БАН.
„Този трети том е различен с това, че в него има много по-лични и емоционални текстове. Много есеистични, литературно написани разкази, различни от научно-изследователските разработки, които представихме до момента. Много се радвам, че дадохме и този фокус в рамките на изследването на българите в чужбина и смятам, че това е неговият голям плюс“ – посочи пред Радио България съставителката на сборника.
Третата част на „Толкова близо, толкова далече“ излезе от печат в средата на 2021 г., но поради пандемичната обстановка преди броени дни се състоя първото й представяне извън пределите на България – в Берлин, по покана на Българския културен институт (БКИ) в германската столица. Сред участниците беше и доц. д-р Илияна Гаравалова, която има принос към книгата с научна разработка, посветена на българската общност в Средна Жупа, Република Косово.
Пред Радио България доц. Гаравалова сподели, че противоепидемичните мерки не са попречили на огромния интерес към събитието, в което са се включили и много местни жители, които по един или друг начин се чувстват свързани с България.
„Интересно в третия том е, че за първи път на фокус излизат българите в Москва – нещо, което до момента не е правено – посочва доц. Гаравалова. – Освен това има един много интересен текст на директора на БКИ в Берлин Борислав Петранов, който разказва за културната и артистична общност във Виена и Берлин. Една млада дама Джули Лефе, която дълго време живее в чужбина, но избира да се върне в България, показва по много откровен начин как може да се промени гледната точка към родната страна, когато я напуснеш за известно време. Всеки текст показва уникалната лична перспектива на автора, проблемите, които той самият е счел за най-важни за споделяне. Нещата, които вълнуват конкретната общност в конкретната ситуация. Това се показва и в текстовете, които говорят за българските общности в условията на пандемия и начина, по който тя се отразява начина им на живот, проблеми и ежедневие. Разкрива проблемите на личността в изолация, която те кара да се обърнеш към себе си и да преосмислиш живота си.“
Изключително любопитен е и научният труд на доц. Гаравалова, който ни отвежда при „нашенците“ в областта Средска Жупа в Косово.
„Областта Средска Жупа и българското малцинство там и в момента остават някак встрани, малко познати. Може би причината за това е, че говорим за една много стара диаспора – предполага се, че българското малцинство там се е преселило някъде през XII век, по време на преследването на богомилите в България. Понастоящем тя е съставена изцяло от българи мохамедани, които имат много ясен спомен какво е тяхното потекло и къде са техните корени. Става въпрос за една изключително затворена общност, разположена високо в Шар планина и именно защото е много изолирана тя е съхранила своята идентичност с един прекрасен български език, който съчетава в себе си както много архаични черти, така съвременни елементи на езика. Хората в областта ревностно пазят своята българска идентичност и се гордеят с нея.“
Местното дружество на българите-мохамедани организира всяка година кандидат-студентски курсове за децата от региона на Средска Жупа, като им помага да овладеят книжовния български език. И в момента в българските университети съществува една много голяма група студенти, които са с произход именно от тази област в Косово, посочи проф. Гаравалова. След представянето на третия сборник „Толкова близо, толкова далече“ и различните проекти, които развива Институтът за български език към БАН наблюденията на доц. Илияна Гаравалова са оптимистични:
„Смятам, че през последните години отново си възвръщаме стремежа към това да бъдем осведомени, да бъдем образовани, т.е. престижът на образования човек като че ли се възражда. Нещо, което беше позабравено в условията на преход.“
Новото издание от поредицата отново е публикувано благодарение на Агенцията за българите в чужбина и е онлайн на сайта на електронното списание „Онгъл“, като първите две книги са в превод и на английски език.
Снимки: spisanie.ongal.net, fund13veka.bg, БГНЕС
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..
Вот по инерция. Вот с последна капчица надежда, че утре всичко ще бъде наред и ще се чуем по изборен повод след четири години. Вот на огорчение от политиците, от нас самите, от други там, които не са гласували. "Нагласите са много..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..