Бюджетът за 2022 година, който се очаква да влезе в сила от месец април, предвижда средствата за политики в областта на образованието и науката да бъдат в размер на 6,4 млрд. лева. От тях за най-старата и авторитетна научна институция у нас – Българската академия на науките, са предвидени 119,860 милиона лева, с които да управлява своите 42 института, издателство, библиотека и научен архив. Разочароващ, унизителен и възмутителен – с тези определения учените от БАН коментират заделения за институцията бюджет. Според тях, настоящата година ще е поредната, в която ще има сериозен дисбаланс между хората на науката във и извън академията.
„Заплатите на учителите през 2022 ще нараснат средно с 12% и ще достигнат 125% от средната работна заплата в страната. И през 2021-а минималната учителска заплата беше по-висока от средна за професор в БАН“ – посочи в интервю за БНР проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към Академията.
Професорът е категоричен, че от години липсват целеви средства за издръжка на голяма част от институтите, а с допълнителната субсидия, която получават се осигуряват най-вече средствата за заплати.
„Предложението ни към МОН беше нашият бюджет да се увеличи с минимум 30 милиона лева – посочва Мутафов и допълва: – 28 милиона от тях трябваше да бъдат за увеличаването на заплатите на академичния състав, което е наложително, а останалите 2 300 000 лева да ни помогнат да компенсираме повишението на топло- , електроенергия и вода. Министерството на образованието се съгласи да бъдат поискани средства само за академичния състав и бюджетът да се увеличи с 20 400 000. Това обаче не е било прието от страна на Министерството на финансите.“
В момента средната работна заплата в БАН е 834 лв., за асистент - 946 лв. за професор - 1246 лв. По данни на НСИ, средната заплата в страната е 1543 лв., а за София тя е 2073 лв. Тоест, възнагражденията в БАН възлизат на 55 % от средните за страната. Институционалната подкрепа за Академията е необходима, за да се запази и развие експертизата и потенциала на БАН – убеден е заместник-председателят член кореспондент проф. Стефан Хаджитодоров:
„Ние се подпомагаме финансово и привличаме немалко средства както от европейските програми, така и от фонд „Научни изследвания“ – отбелязва професорът. – Възмутително е обаче, че сме свидетели на изкуственото разделение между учените от Академията и в други институции, извън нея. Силно се надявам да не се стига до ситуацията отпреди 10-12 години, когато пускахме служителите си в неплатен отпуск, за да успеем да се справим в рамките на средствата, с които разполагахме.“
Днес, 7 февруари, в най-старата научна институция в България е свикано общо събрание, на което предстои да бъде решено какви ще бъдат следващите действия на учените в академията, които се заканват да протестират.
Съставил: Йоан КолевСнимки: архив, БГНЕС
Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..