Остри критики от европейските страни и международната общност отнесе оповестеното в специално обръщение от руския президент Владимир Путин решение за признаване на независимостта на Донецка и Луганска област в източната част на Украйна. Там вече са разположени и руски военни части, чиято задача е да обезпечат мира на място. На този фон, напрежението между Русия и Украйна продължава и все още никой не е в състояние да прогнозира дали ще прерасне в стълкновение, което да запали искрата на по-сериозен конфликт.

• Кризата около Украйна и последиците за България

Несигурността и нестабилността, в която се намира Украйна обаче, несъмнено ще повлияе върху цените на една от най-важните за Европа енергийни суровини – природния газ. Те неминуемо ще се покачат и ще се отразят върху джоба на потребителите в целия ЕС, поради общия енергиен пазар.

„Това е пазар, който е еластичен като балон. Когато го натискате от едната страна, той се издува от другата – коментира в интервю за Радио България председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. – Кризата ще генерира недостиг на сключваните сделки за газа в Европа. Ще се търсят схеми за компенсиране на недостига чрез внасяне на втечнен газ от САЩ или Катар.

При всички случаи обаче, дефицитът ще повиши цените толкова, колкото пазарът понесе. Мисля, че ще започне и процес на намаляване на търсенето, свързан с фалиране на дружества и спиране на тяхното потребление.“

Що се отнася до България, чиято енергийна система зависи в голяма степен от вноса на газ от Русия, Хиновски отбеляза, че страната ни е загубила твърде много време, в което интерконекторната връзка с Гърция да бъде завършена, а ресурсът на терминала в Александруполис да бъде запълнен и използван по-ефективно. Това е стъпка за реална алтернатива на доставките на газ.

• Енергийната свързаност – акцент в срещата на българска делегация с гръцкия премиер Мицотакис

Съществува ли алтернатива за страната ни, която да намали зависимостта на енергийната ѝ система от Русия?

Краткият отговор е да, но все още работи в ограничен мащаб или очаква своята реализация със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Една от забележките, които страната ни получи от Европейската комисия е, че в предложения от първото служебно правителство на Стефан Янев план липсват конкретно разписани проекти, за които България да получи средства:

„Парламентарната група на „Има такъв народ“ внася (днес, 23.02. – бел. ред.) три подобни проекта – обяснява Хиновски. – Единият е за оползотворяването на битови отпадъци за производство на електро- и топлинна енергия. Другият проект е свързан с оксиводородни инсталации, предназначени за „Топлофикация София“, който силно ще намали зависимостта на отоплението от руски газ. Подобна инсталация, която е български патент, ще позволи потреблението на природен газ за производство на едно и също количество топлина да спадне с до 60 %. Третият проект е свързан с геотермална енергия, но той е на етап предпроектно проучване. Според разписаното в него, около 10 % от топлинната енергия в София, има потенциал да бъде от геотермални източници.“