През януари 2022 г. инфлацията на годишна база в нашата страна се ускори до 9 %, като само преди месец беше около 7 %. По данни на Националният статистически институт, това е най-високата инфлация на годишна база от ноември 2008 г. насам.
Инфлацията видимо продължава да расте и най-вероятно ще достигне двуцифрена стойност, предричат икономисти. Като основен двигател на ръста те открояват цените на храните и безалкохолните напитки, повишени спрямо година по-рано с 11%, транспортните цени повишени с 21 %, както и цените на жилища и на комуналните услуги с ръстът от 13 %. При някои видове зеленчуци, например краставици и чушки, поскъпването е с двуцифрено число. Осезаемо по-високи вече са разходите за ток и отопление, лекарски и стоматологични услуги. В рамките на месец от началото на годината има ръст и в цените за развлечения и култура - с цели 3,8%, а за ресторанти и хотели - с 2 на сто.
Цените на горивата, електричеството, петрола - всичко се повишава и това неминуемо ще доведе до още по-високи нива на инфлацията, като няма изглед за стабилизиране поне до средата на годината – отчитат икономисти и анализатори. Причината, която посочват е геополитическата обстановка и най-вече превишаването на търсенето, в сравнение с предлагането. Природните ресурси постепенно се изчерпват в световен план, а това се отразява в търговията и цените на пазарите. „Едва ли ще се отървем скоро от инфлацията. У нас трябва да се намерят други фискални и икономически мерки, които да тушират до известна степен това състояние на непрекъснато обедняване на голяма част от хората” – посочи финансовият експерт Мика Зайкова пред БНР-Стара Загора:
„Нека не забравяме, когато говорим за нивата на инфлация, че това е среден индекс, пък ако става въпрос само за храните и най-употребяваните стоки в малката кошница, което потребяват най-бедните, там ръстът е главоломен. За да се намали инфлационният натиск би трябвало да се посегне на данък добавена стойност и по-скоро да има диференцирано ДДС при храните. В 19 европейски държави ДДС той е от 0 до 10%. Например Малта има 0% ДДС на храните, Полша 3%, Португалия 8, докато в България то е 20%. С няколко журналисти си направихме експеримент, взехме от стандартизирано табло за цените на едро на 11 продукта, без които не може едно домакинство с деца – ориз, кайма, кашкавал, мляко, хляб и, сравнявайки ги с цените в един от супермаркетите с ниски цени в София, резултатът е ужасяващ – разликата между цените на едро и дребно се оказа средно 85%. Това се дължи не на спекула от страна на търговците, те знаят, че пари се печелят от оборота им, но няма как да понижат тези цени. Защото освен ДДС, всички хранителни магазини ползват ел. енергия за фризери, за осветление, както и вода и хигиенни препарати. А токът за тези магазини е на борсова цена и въпросът ми е, защо трябва да се плаща на тази висока цена, при положение, че има регулирана цена за битовите потребители?”
Все повече хора в България живеят на прага на бедността, тъй като галопиращата инфлация не може да бъде компенсирана от доходите. Според статистиката около 600 хиляди души в страната ни получават минимална работна заплата (650 лв.), като 42 хил. от тях са в държавната администрация. „Дори заетите, в частния сектор, които преди получаваха пари на ръка освен заплатата, но това вече е в миналото, защото самият бизнес вече е в затруднено положение”, казва Мика Зайкова.
„Издръжката на един човек за декември, когато инфлацията беше по малка, е 1148 лв., а представете си какво получава работник сега, който работи за минимален доход, но проблемът е, че никой не говори за въвеждане на необлагаем минимум у нас. Прагът на бедността също трябва да се преразгледа. Сега той е 413 лв., но според правилата на ЕС за 60% от средния доход, прагът у нас трябва да бъде 609 лв. Пак бедните стават още по-бедни, богатите още по-богати, така че нещо в данъчната ни политика трябва да се промени. И понеже скоро ще изчезне ковид добавката към пенсиите, тогава всички пансионери ще получат по-малък доход, отколкото по същото време миналата година.”
Съставил: Гергана Манчева
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..