Една трета от трудосподобните българи ще отпаднат от пазара на труда до 2050 г., тъй като ще навършат пенсионна възраст, според съвместен доклад на Агенцията по заетостта, Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това ще доведе до недостиг на работна ръка и криза в системата за социално осигуряване. За съжаление, България е в челните места сред държавите с най-бързо топящото се население в света.

За да преодолее проблема с намаляващото и застаряващо население, страната ни все повече ще се нуждае от внос на работна ръка. И тъй като това засяга целия континент, по време на дебати в Европейския парламент евродепутатът Хавиер Морено Санчес подчерта, че Европа изпитва необходимост от законна миграция – сега и още повече в бъдеще.

“Нуждаем се от работници имигранти не само по демографски, но и по икономически и геополитически причини – заяви той. – Освен това те представляват културно богатство за нашите общества. За да привлечем тези работници, трябва да опростим и продължим да хармонизираме европейската правна рамка, която регулира условията за влизане и пребиваване, слагайки край на пречките и бюрокрацията.”

Една от възможностите за наемане на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз е чрез т.нар. синя карта. Тя предлага сравнително облекчени условия за кандидатстване на специалисти в областта на информационните технологии, инженерните науки и други престижни професии.

Синя карта могат да получат хора с необходимата за дадената работа компетентност, която е придобита във висше училище при минимум тригодишно обучение. Работодателят трябва да определи в трудовия им договор заплата поне 1,5 пъти по-висока от средната за страната ни и да ги наеме за срок не по-малък от година. Възможно е документът да бъде издаден и без да се прилагат някои от законовите изисквания, ако става въпрос за професии с недостиг на висококвалифицирани специалисти.

Първата синя карта у нас е издадена на инженер през 2012 г. в Стара Загора. Според Донка Желева, адвокат в голяма столична кантора, най-често тя се използва за привличането на служители в областта на информационните технологии.

“Процедурата се промени и от юни т.г. всички документи се подават в дирекция “Миграция” или в областните й дирекции – обяснява адвокатът. – Впоследствие Агенцията по заетостта, ДАНС и дирекция “Консулски отношения” трябва да дадат становище. Важна подробност е, че освен работодателите, които единствени можеха да кандидатстват за издаване на разрешението, това вече могат да правят и пребиваващи у нас граждани на трети държави.”

Практиката на Донка Желева показва, че работодателите проявяват интерес към възможностите, които предоставя европейската синя карта, но рядко се възползват заради бавната процедура. Други пречки, според тях, са многото документация, недостатъчната реклама и незавършения процес по присъединяване на страната ни към шенгенското пространство.

През 2015 г. в България са издадени 61 сини карти, година по-късно – 115, а през 2019 г. – 268, което е най-малкият брой в Европейския съюз, показват данните на Евростат. В същото време страната ни изпитва все по-голяма нужда от образовани и опитни специалисти.

Редактор: Диана Цанкова / по материал на Елена Балабанова, БНР-Ст.Загора/