Близо 90 % от пшеницата, слънчогледът и царевицата, които се засяват в България са от вносни хибридни сортове, въпреки че за българското земеделие това са трите най-важни култури. На първо място е пшеницата, като най-разпространената полска култура, която се отглежда в равнинните райони на Северна България и Добруджа, на площ между 10 и 12 млн. декара. Следват слънчогледът, като сухоустойчива култура, от която се засяват средно около 7 млн. декара и царевицата, отглеждана на площ между 3-4 милиона декара.
В същото време, за разлика от страни като Гърция, Турция, Италия, Испания, където земеделците са длъжни да използват за посев определен процент родни семена, у нас това не е общоприета практика. Причината е, че липсва държавна политика, която да защитава българските производители на семена, отбеляза в интервю за БНР-Варна доц. Галин Георгиев, завеждащ отдел "Селекция на слънчоглед" в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево:
“По качество нашите сортове пшеница не отстъпват на чуждестранните, които са с по-високи добиви, но по останалите показатели са по-лоши от българските. Не е случайно, че едни от най-големите клиенти, специално за нашия институт, са турски компании, които искат качествена пшеница. В Турция, първото нещо като се седне на масата е да се сложи хляб и вода. Но нашите производители гледат да имат добив, съответно печалба и наблягат на вносните сортове и хибриди.“
По думите на доц. Георгиев, тази тенденция се наблюдава от десет години насам. Експертът е категоричен, че не бива да се отказваме от родните сортове, защото българската селекция е създадена на родна земя и е пригодена за местните условия. Освен това чуждите семена крият и рискове за почвата ни, защото с чуждите хибриди се вкарват и много болести:
“На много места получавам обаждания за болестта мана по слънчогледа и ще има компрометиране на добива с 10-15%. Декарите със слънчоглед тази година са почти същите като миналата и пак са над 7 млн. декара. Все пак есенниците бяха засети, когато не се знаеше, че ще има война, а дори това да беше известно, трябва да се спазват определени пропорции между житни и маслени култури.“
Що се отнася до пшеницата, очакванията са за една много добра реколта, както и за ечемик и тритикале. Само за сравнение, добитата пшеница през 2021 г. е 7,16 млн. тона или с 52% повече от 2020г. и ако културите се развиват нормално през лятото на 2022г., в България няма да се усети липса на брашно и тази година. Експертите са категорични, че няма да има и дефицит и на олио, и на царевица (изкуствен хибрид между пшеница и ръж).
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: Добруджански земеделски институт
По стъпките на Алеко и неговия легендарен поход до Черни връх – така стотици любители на планината ще отпразнуват 130 години от първия организиран туристически излет у нас. Юбилейните чествания стартираха с тържествена програма във Военния клуб в..
Село Логодаж, община Благоевград, ще бъде домакин на четвъртия Фестивал на лютеницата. Събитието ще се проведе на 30 август 2025 г. от 18,00 ч. в двора на училището. То се организира от кметството и Народно читалище "Иван Чаушки – 1934"...
От 17,00 ч. на 30 август в центъра на София - на главната алея в Борисовата градина преди Езерото с лилиите, ще се проведе Нощ на прилепите, съобщи БНР - Радио София. Информационната кампания "Нощ на прилепите" се провежда ежегодно от 1997 г. насам..
В "България днес" на 29 август 2025 г. слушайте: 06:23 Актуално – за България и сънародниците по света 11:40 По съседски – събития от..
Президентът Румен Радев подписа указа за назначаване на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...
През нощта ще бъде ясно. Ще духа слаб вятър от изток-югоизток. В събота ще бъде слънчево. Следобед от запад облачността ще се увеличава и ще е..