Отново е 2 юни, ден в който свеждаме глава за почит пред героите, загинали за свободата на България. На този ден отново прозвучават сирените, отново си припомняме бунтовните песните, носим цветя и венци пред паметниците на Ботев и Левски – двамата най-велики герои, дали живота си за свободата на България.
Дали обаче да не обърнем поглед назад и по-добре да се вгледаме в историята ни, която казва, че тъкмо на 2 юни в битка с врага във Врачанския балкан загива поетът и революционер Христо Ботев. Той пада пронизан от вражески куршум и завинаги остава на лобното си място. За да спазят традицията, днес много патриотично настроени българи ще се качат до върха, за да положат венци и цветя пред паметника на героя, отново ще звучат патетични слова и ще се припомнят драматични сцени от историята. Обаче ние в свободна и независима България още сме далеч от идеалите на поета, сред които той над всичко е поставял истината.
Стремежът към тази заветна Ботева "правда" ни е още по-важен днес – в това са убедени авторите на поредица от документални филми "Незабравимата България", в които се разглежда и една доста заобикаляна тема, а именно за гибелта на героя. Автор е режисьорът документалист Искрен Красимиров, който по повод 2 юни представя и първата си книга, озаглавена "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи". В нея, на базата на документи и свидетелски показания от съвременници, Красимиров прави почти криминално разследване.
И въпреки че темата е болезнена, той се насочва към нея, защото смята, че сега, 146 години след смъртта на революционера, ние му дължим истината. "Затова, колкото и фактите да са нелицеприятни, трябва да ги признаем – оказва се, че Ботев е убит от свои четници, а те си имат имена, не е целият народ виновен за едно такова предателство" – казва Искрен Красимиров:
Не всички историци отбягват болезнената тема. Например проф. Пламен Митев, който написа и предговора към книгата, поддържа официалната теза, но казва, че моите търсения са навременни и полезни. Малко хора знаят, че са били съставяни три официални комисии, които твърдят, че Христо Ботев загива от вражи куршум при неизяснени обстоятелства. Но в нея има много неяснота и тя веднага буди подозрения. Сега има голям интерес обществото да узнае истината и може в скоро време да се състави нова, четвърта официална комисия, с участието на по-широк кръг участници. Те ще анализират фактите, защото е важно веднъж завинаги да получим отговор на въпроса – кой уби Ботев? Също се надявам, че догодина, когато честваме 150 години от обесването на Васил Левски, ще постигнем истината и по въпроса – кой предаде Апостола“.
Всеки ден трябва да се сещаме за идеалите на Левски и Ботев, а не един ден, определен за това – казва още Искрен Красимиров. Както много хора в този делничен 2 юни той няма да се качи до лобното място на Ботев, но може да направи много повече:
"Силно се надявам, че мисията, на която съм се посветил, ще даде плод някой ден. Аз често съм сред децата и да ги уча на родолюбие, чрез заветите на Ботев и Левски. Даже заради физическата ми прилика с Ботев в детските градини мислят, че Ботев е оживял и е дошъл при тях. А иначе съвременното робство всеки го чувства на плещите си, то няма определено име, но ни прави зависими и ни спъва развитието. Историята май се повтаря – както тогава сме били под османско, сега сме под друг вид робство. Така че в никакъв случай Ботев не би се съгласил с нашето примирение и мълчание. Да не забравяме, че и Левски, и Ботев са имали една мечта – в свободна България всички да живеем равноправно, да се почитаме и обичаме като братя и заедно да градим тази нова България."
Снимки: facebook/iskrenkrasimirov23
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..