Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Предизвикателството днес: икономически растеж въпреки политическите турбуленции

Близо 1 млрд. лв. на сметката на политическата криза

Снимка: архив

Краткосрочната фискална стойност на падането на правителството възлиза на 900 млн. лв., според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Но ако политическата криза се задълбочи, резултатът в средносрочен и дългосрочен план може още повече да покачи цената, която трябва да платим – например да минира пътя към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.

На фона на война, растяща инфлация, скачащи цени на суровините, евентуален недостиг на енергоресурси страната ни е изправена пред поредните предсрочни избори или ново правителство, крепящо се на нишка, която дори лек повей може да прекъсне. "Партиите сякаш продължават да се омотават в дребни вътрешнополитически боричкания и не посочват изход от ситуацията", каза в ефира на БНР-Видин проф. Вили Лилков – политик с кариера и в парламента, и в Столичната община. Той определи настоящата политическата ситуация в България като „прекалено сложна“.

Вили Лилков
"Преди 2 г. започна мощно движение за смяна на политическия модел, за връщане на парламентаризма, за отстраняване на корумпираните от властта – добавя той. – В същото време се създадоха нови политически проекти с претенцията да бъдат носители на нещо ново. Днес обаче се намираме не само в тежка вътрешнополитическа, но и в нова геополитическа ситуация заради войната в Украйна. Освен това имаме икономически проблеми, свързани с енергоресурсите, независимо че икономиката като цяло продължава да върви добре."

Когато няма стабилно парламентарно мнозинство, което да е наясно какви допълнителни разходи може да позволи, се стига до неконтролируемо отпускане на средства чрез т.нар. тематични мнозинства, казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той дава пример с неотдавнашната актуализация на държавния бюджет и предвидените повече пари за заплати в някои сектори, за оборудване на болници, за общини.

Лъчезар Богданов
"Ако правителството може да си позволи да похарчи един милиард за различни мерки извън вече утвърдения бюджет, дали това са най-умните мерки, които ще дадат най-добър ефект", пита икономистът. Изхождайки от политическата конюнктюра, той предупреждава, че съществува риск за фискалната стабилност на страната ни.

"Най-голямото предизвикателство в момента е да продължи икономическият растеж – казва още Лъчезар Богданов. – Ако имаме конкурентноспособен бизнес, висока заетост и ниска безработица, нови и растящи инвестиции, частният сектор също ще вдига възнагражденията и дори при инфлация покупателната сила за голяма част от домакинствата ще се запази. Работещата икономика означава и повече приходи от данъци в бюджета. Тогава ще се постигнат повече социални разходи и без да надхвърляме 3% бюджетен дефицит, както и ще имаме отворена врата към еврозоната през 2024 г. Влезем ли обаче в рецесия, спрат ли бизнес активността и инвестициите, всичко като домино ще се обърне. Така че е важно при всички политически кризи да имаме благоприятна среда за бизнес и който и да управлява, да не застрашава функционирането на икономическия живот с понякога глупави и неразумни неща. С други думи, ако не помага, поне да не вреди в настоящата политическа ситуация."

В условия на война всяка държава започва да мисли глобално и да пренарежда своите приоритети, подчертава Вили Лилков. Докато България, по думите му, е вън от този дневен ред, затънала в дребни политически ежби.

“Всяка партия чертае разграничителни линии, тропа с крак и казва – ние това няма да престъпим, а в същото време Европа се пренарежда. – заявява Вили Лилков. – Крайно време е поставянето на червени линии на ниско ниво да бъдат забравени и да се потърсят съюзи в името на дългосрочни и глобални интереси. След изборите партиите с евроатлантическа насоченост и утвърдени ценности би трябвало да си подадат ръка, за да гарантират едно, бих го нарекъл, геоевроатлантическо мнозинство в парламента по определени приоритети и пълен управленски мандат.”

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на Анжела Каменова, БНР-Радио Видин)

Снимки: архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

53% от интернет потребителите в България са онлайн купувачи

53% от интернет потребителите в България (над 2 800 000 души) са онлайн купувачи, докато през 2018-2019 г. те са били една трета от тази цифра. Голям тласък на електронната търговия у нас е дала Covid пандемията. Това съобщи Жанет Найденова от..

публикувано на 28.03.24 в 23:05

България и Молдова ще разширяват сътрудничеството в селското стопанство

Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти. Това стана ясно на среща в София на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и вицепремиера и министър на земеделието и..

публикувано на 28.03.24 в 21:57

„OMV Petrom“ поема проучването за газ в българската зона на Черно море

Румънска компания „OMV Petrom“, която е част от австрийската OMV изцяло ще оперира офшорния блок "Хан Аспарух". Дружеството поема досегашното участие в концесията за издирване на газ, държано от френската "TotalEnergies“. Информацията е на „OMV Petrom“,..

публикувано на 27.03.24 в 16:05