Август започва горещо в политически и икономически план за България. Още в първия ден на месеца погледите се насочиха към президента, който издаде два указа, с които разпусна 47-ото Народно събрание и назначи служебен кабинет.
Първата задача пред служебния кабинет е организирането на честни и демократични избори. Тя обаче се усложнява от съпътстващата предизборната ситуация сложна обстановка в политически, икономически и международен план.
На прага на задаващата се зима, най-голямото предизвикателство пред служебното правителство като че ли е да реши енергийния пъзел, подсигурявайки доставките на необходимите количества природен газ.
Очаква се газовата тема да бъде доминираща при предизборната кампания. „Дебатът за доставките на газ е доминиран от политически изказвания, експертните са изключение. Има постоянни нападки, трупа се политически капитал, но това не помага да разрешаване на ситуацията“, коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Само преди дни премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че са договорени 7 танкера с втечнен газ, които обаче не е ясно кога ще стигнат до България и дали това ще бъде на приемлива за българите цена. Опозицията в страната се опасява, че не са подсигурени места, където този газ да бъде разтоварен. „Със задълбочаване на газовата криза в Европа, капацитетите на терминалите за регазификация на втечнен газ изчезнаха, защото всички търговци се ориентираха натам, и това не е изненадващо“, обясни Калоян Стайков в интервю за БНР.
„Разбира се, че има технически възможности. Естествено те не са най-лесните, тъй като ситуацията е трудна в цяла Европа – това не е типично само за България и чисто техническият капацитет за подобни мерки също е ограничен. Което означава че няма да вземем идеалното решение, просто защото него го няма, и трябва да се търсят алтернативи, които по някакъв начин да осигурят необходимия ефект.“
Решението не се благоприятства от постоянните нападки между бившата управляваща коалиция и опозицията. „Това е много добре за трупане на политически капитал, но реално по никакъв начин не помага на ситуацията“, анализира Стайков.
Според експерти на най-голямата опозиционна партия ГЕРБ договорените количества газ – от Азербайджан и анонсираните от премиера в оставка седем танкера, от които може да се разчита на около 100 млн куб.м. газ месечно, са недостатъчни за потреблението от октомври 2022 до април 2023 г. В телевизионен ефир те показаха писмо от „Булгаргаз“ до Българския енергиен холдинг, в което, по думите им, се твърди, че газ няма и няма да има. И предложиха идея за десетгодишен договор, който да осигури нужните количества.
„Дългосрочният договор е един от вариантите и естествено условията по него ще са много по-добри отколкото тези на договори, свързани с доставки месец за месец – и като цена, и като количества – посочи икономистът Калоян Стайков. – Разбира се, че такъв подход е възможен, но това трябва да бъде осъзната политика от страна на правителството – да се разгледат възможностите и да се избере най-доброто решение на този етап. Никой не е казал, че този дългосрочен договор трябва да покрива пълните количества, които са ни необходими. Има много различни варианти, но „Булгаргаз“ трябва да излезе то този навик да осигурява над 90% от количеството си от един доставчик по дългосрочен договор. Ситуацията вече е различна.“
А тя предполага по-активна политика както от страна на правителството, така и от страна на „Булгаргаз“, категоричен е експертът. По думите му, страната ни е трябвало да реагира по-рано. „Преговори трябваше да са започнали още с началото на войната в Украйна или през април, когато "Газпром" спря доставките за България. Ако сега започват преговори, със сигурност сме закъснели“, изтъкна Стайков.
Осигуряването на доставките от газ ще е в ръцете на служебното правителство и в страната се чуват опасения, че то може да направи завой и да възстанови доставките на руски газ, като приеме условието на "Газпром" за заплащане в рубли.
„Възможно е да се направи такава стъпка. Никой не е казал, че не може да се водят преговори с "Газпром" и да се изчисти ситуацията с плащанията, но там остава големият въпрос със сигурността на доставките. Защото имаше страни, които се съгласиха с новите условия и количествата, които се доставят към тях намаляха. Очевидно на такъв търговски партньор не може да се разчита.“
Съставил: Елена Каркаланова (по интервю на Силвия Великова, БНР-„Хоризонт“)
Снимки: архив, БГНЕС
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..