Според неофициална статистика българите на остров Кипър наброяват между 50 и 70 хиляди. Много от тях възприемат пребиваването си в страната като гурбет – временна работа в чужбина за печалба или препитание, и живеят с мисълта един ден да се завърнат. Това е причината да се стремят децата им да бъдат свързани с България на най-различни нива. Сред тях владеенето на родния език заема първостепенно място.
Докато се намира у дома, Таня Христова помага на български деца да подобрят познанията си по роден език след завръщането си от чужбина и да се интегрират в нашите училища. А когато преди повече от 20 г. отива в Кипър, родители се обръщат към нея с един въпрос – какво ще правят нашите деца, след като не учат български език? Така разбира, че голяма част от сънародниците ни нямат намерението да се установят на острова.
“Тогава се замислих и си казах – да, аз вече видях какъв е проблемът в България – спомня си Таня Христова. – И се обърнах към нашето посолство в Кипър. Оттам ме насочиха как да създам българско училище. Направих го заради децата и техните семейства – да се върнат в родината спокойни и научени.”
През учебната 2011/2012 г. основаното от Таня Христова българско училище “Паисий Хилендарски” в Лимасол за първи път отваря врати. Започва без никаква държавна помощ, дори учебници липсват. Затова пък се намесват родителите на 40-те деца – помагат с парични средства, правят ксерокопия на нужните помагала. Междувременно създават и сдружението “Българи зад граница”, което си поставя за цел да подкрепя дейността на училището. И тъй като за българските деца, родени зад граница, България е абстрактно понятие, на учителите се пада отговорността да им нарисуват достоверна, но и вдъхновяваща картина.
“За децата, които нямат връзка с България, основното нещо са разказите на другите ученици, имащи роднини там и посещаващи страната – разказва Таня Христова, която освен директор е и начален учител в българското училище. – Правим най-различни проекти – например децата да проучат своя произход, от кой град са родителите им, имат ли все още някакви далечни роднини. Прожектираме им също български филмчета.”
Но нещото, с което неизменно започва първият урок е, че нашата родина България е много красива. “Стихотворението “Аз съм българче” ни показва абсолютно всичко, “Високи сини планини” е песента, която също обрисува страната ни”, добавя Таня Христова. Така през емоциите децата се запознават с родината и изграждат отношение към нея. А всичко това е важно, защото ако те не изпитват някакво чувство, някаква привързаност към България, тогава езикът остава сух, убедена е преподавателката. Помощта на родителите също оказва влияние – разговорите в семейството за това коя е България, както и българските книги, песни и филми.
Българската общност в Лимасол гледат с надежда, но и с притеснения към новата учебна година.
“С голямо желание децата очакват да влязат в училище на живо – казва тяхната директорка. – Но първият и най-голям проблем е още в началото да минем на онлайн обучение, защото маските вече станаха задължителни в Кипър. А на децата никак не им харесва това, тъй като им липсва живата връзка. Другият проблем, с който се сблъскваме всеки път, е дали кипърското училище, чиято сграда ползваме срещу наем вече почти 11 г., ще ни я даде и за тази учебна година. Да се надяваме, че до края на август ще разберем и няма да ни се наложи да търсим нова сграда.”
Ако епидемията от коронавирус отхлаби хватката си, българите в Лисамол ще имат още едно приятно преживяване през идващия месец – фолклорния фестивал за български народни танци и песни, който от 4 г. организира сдружението “България зад граница”. Тазгодишното му издание е предвидено за 25 септември и в него освен известни български народни певци ще участват състави от целия остров. Организаторите си го представят като български събор, на който гостите чрез пъстрия фолклор и благозвучния език да видят със сърцето си, че България е една много хубава страна.
Снимки: Българско училище ,,Паисий Хилендарски" Лимасол, Диана Цанкова
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма " Неразказаните истории на българите " на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните..
Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..