Поредната порция тежки пътнотранспортни произшествия през последните седмици накара МВР да насочи още повече усилия в посока контрол и превенция на пътния травматизъм.
Дни след встъпването си в длъжност, служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви тринадесет мерки за противодействие на войната по пътищата на България. Сред тях е въвеждането на т.нар. „линеен подход“ на контрол, в който полицейските служители ще следят за поведението на шофьорите, движейки се заедно с тях. Завишава се и контролът в населените места за неправоспособни или употребили алкохол или наркотични вещества водачи.
Всички тези методи обаче са познати, прилагани са и досега в рамките на кампании, но ефектът от тях е краткотраен. В МВР липсва визия и ясна политика за превенция на инцидентите – смята бившият заместник- министър на вътрешните работи Филип Гунев.
“Политиката в съвременния свят трябва да се базира на някакво знание, да знаеш какви са причините за тези пътнотранспортни произшествия (ПТП), за да можеш да вземеш адекватни мерки – обясни той в интервю за БНР - Видин. – Такова знание в МВР е минимално. Когато имаш едно ПТП, е нужен добър анализ на местата, причинителите, пътните условия в околността. Тази информация ще ни даде добра база, на която да стъпим, но тя липсва. За леките произшествия въобще не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките произшествия, където трябва много институции да идват и да анализират, трябва да се прави много добър анализ, а причините обикновено се свеждат до три-четири – превишена скорост, в редки случаи причината е в инфраструктурата и неизправността на превозното средство.
Когато един министър получи анализ на полицията за пътната безопасност, тя се свежда до суха статистика, която казва в коя област има повече или по-малко произшествия, но какви са причините – не ги знаеш. Съответно и мерките, които взимаш, са едни и същи: повече контрол, повече и по-високи глоби, но дали повече контрол ни трябва за неправилни изпреварвания и дали повече глоби ние налагаме за тях, защото сме установили, че това е водеща причина, такава идея просто нямаме.“
Министерството на вътрешните работи обаче не е единствената институция, призвана да следи и да се грижи за безопасността на пътя. Затова и отговорността не бива да пада изцяло върху служителите на реда – убедена е Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
“Самият факт, че в момента се изкарват почти всички налични сили и ресурси на полицията в крайна сметка е някаква възможност за подобряването на ситуацията с пътната безопасност, но липсва координация между институциите, грижещи се за безопасността ни на пътя” – обясни Русинова и допълни:
“Органът, който е натоварен да извършва тази координация и контрола на тези единни действия, да ги изработи и предложи, е Държавната агенция по безопасност на движение по пътищата. Тя в момента е пряка дирекция към министъра на вътрешните работи, но продължаваме да виждаме системни пропуски, за които непрекъснато сигнализираме. Анализи за тежките пътно-транспортни с млади водачи и с обществения превоз на пътници и товари, не са изготвяни от 2019 година.”
Кризата с пътната безопасност достига неприемливи нива – смята и директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев:
"Трагичното състояние на нашите пътища задълбочава кризата, докато тя не стигне нива, които според мен са неприемливи. Само от началото на август досега са загинали повече от 15 човека. Това е два пъти повече от същия период на миналата година. Ако нещата не бъдат нормализирани и не се предприемат спешни действия, ние ще се върнем към нивата от 2019-та година, което ни връща назад, вместо да се развиваме напред. Аз лично не виждам светлина в тунела.”
По думите му, нужен е екшън план, който сега и веднага да покажe някакъв резултат. Но, каквито и мерки да вземат институциите, важно е да знаем, че отговорността за живота ни на пътя е основно в наши ръце и да шофираме с повишено внимание.
Съставил: Йоан Колев
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен. Това заяви пред БНР депутатът от ГЕРБ Делян Добрев председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Еврокомисията (ЕК) със сигурност има много големи опасения дали България..
Балансът, който трябва да направим между нуждите и реално изпълнимите ангажименти, е много важен, защото е реална опасността някой от големите инфраструктурни проекти да бъде забавен за сметка на друг. Това каза министърът на регионалното развитие и..
До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция. Вече има разговори на синдикалистите с отделни министри за проблемите по сектори. Сред исканията на..
"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и..
Източните Родопи са едно от малкото места в Европа, където природният баланс е възстановен почти до състоянието си отпреди два века. Тук..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха..