Социалните неравенства и инфлацията са два от водещите проблеми в политиката по доходите у нас. И ако инфлацията е общоевропейски проблем, провокиран от външни фактори – войната в Украйна, цената на енергоносителите и т.н., то твърде широката ножица между богати и бедни в България е проблем от години.
"У нас 35% от сънародниците ни са работещи бедни, които получават минимална работна заплата. Тя обаче е без необлагаем минимум и от 710 лева, работещите получават чисто 550. На този фон ръстът на инфлацията според НСИ е 17,3% на годишна база, а ръстът на доходите е едва 7,7%, тоест той изостава значително от този на инфлацията" – обясни за БНР икономистът Мика Зайкова.
"Трябва да бъдем внимателни с вдигането на границата бедността. Не бива да я доближим до заплатите, защото това ще има отрицателен ефект върху хората, които получават минималната заплата. Те ще загубят стимула да търсят по-добре платена работа и да доусъвършенстват уменията си" – отбеляза от своя страна председателят на Управителния съвет на БТПП Цветан Симеонов. Проучване на палатата, проведено в периода 19-29 юли тази година, показва, че част от работодателите успяват да задържат персонала си, въпреки инфлацията и увеличаващите се разходи."Една голяма част от работодателите са се опитали да компенсират, а много малка част са успели да надхвърлят инфлацията. Усилието им да задържат работниците си обаче, ги кара допълнителното материално стимулиране да е близко до нивата на инфлацията."
А ето и кои са най-сериозните опасения на работодателите в сегашната ситуация:
"На първо място е невъзможността да се планира дългосрочно производственият процес, заради постоянно променящите се цени на енергоносителите и суровините – посочи Симеонов. – Остава и притеснението им за намирането на квалифицирана работна ръка."
Какви са възможните мерки, които могат да ограничат разрастването на неравенствата между хората по отношение на техните доходи?
Този въпрос е сред водещите в рамките на проект под надслов "Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги", изпълняван от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той ще приключи през септември, но от проведените проучвания вече има конкретни изводи:
"Когато говорим за социални услуги, трябва да знаем, че ресурсът, отделян от държавата за тях е около 1 милиард лева. Резултатът от тези харчове се предоставя на потребителите в натура. Социалните услуги са над десет типа, но се предоставят разпокъсано, получавайки финансиране по четири начина – чрез държавния бюджет, като делегирана дейност, чрез общинския бюджет или през европейски проекти" – обясни икономистът Петър Ганев.
Според икономиста Мика Зайкова вода в мелницата на инфлацията наливат неправилната фискална политика и неправилната политика по отношение на така наречените "мерки" и помощи. По думите ѝ, раздаването на "пари на калпак" е контрапродуктивно на каквито и да е антиинфлационни мерки. В тази връзка от ИПИ настояха социалните помощи да се насочват по-ефективно към нуждаещите се. Нужна е и промяна в организацията и финансирането на социалните услуги, посочи Петър Ганев:
"Трябва да се намери начин всички тези социални услуги да бъдат обединени. Необходимо е създаването на общо звено между общините и териториалните дирекции за социално подпомагане, чиято цел е да насочва нуждаещите се от подобна услуга към най-добрата за тях. Необходимо е да се сложи край и на четирите типа финансиране за едни и същи услуги, но по различни пера."
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС, pixabayСлужебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..