Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските неделни училища по света също отварят врати

Снежина Мечева: Децата имат нужда от допир с родното, за да се чувстват в България

Снимка: Facebook/@bulgarianschoolireland

Много български деца по света вече вземат своите уроци по роден език, история и култура, в неделните училища, докато на други това предстои от 15 септември, заедно с връстниците им у нас. Където и да се намират обаче, всички те уподобяват новата учебна година на калейдоскоп – понякога цветните стъкълца рисуват морска раковина, друг път напръскани с жълт цвят листа извикват радост от скорошната среща със съучениците, а случва се, особено в ранно свечеряващите се часове, в потрепващите очертания да се оглеждат предстоящи вдъхновяващи неща.

Българските неделни училища гледат с надежда, но и с притеснения към новата учебна година. Радио България се свърза с четири техни директори, за да научи от първо лице с какви очаквания и надежди ще посрещнат учениците си.

“С голямо желание децата очакват да влязат в училище на живо, но първият и най-голям проблем е още в началото да минем на онлайн обучение заради Covid пандемията – формулира опасението на почти всички учители и ученици Таня Христова, директор на българското училище “Паисий Хилендарски” в кипърския град Лимасол. – На децата обаче никак не им харесва това, тъй като им липсва живата връзка.”

Таня Христова

На другия полюс е настроението в Ирландия, където дори през изминалата тежка пандемична година обучението е останало присъствено.

“Надяваме се да продължим по същия начин и през новата учебна година – казва Зорница Гоган, директор на българското училище “Райна Княгиня” в Дъблин. – Нямаме индикации, че има вероятност да бъдат затваряни училища, така че очакваме един прекрасен и безпрепятствен учебен процес. Другото, за което се вълнуваме, е откриването в Тюламор на новото училище към нашата асоциация. Класът ни там съществува от 9 г. като филиал, но тъй като в града се обособи хубава българска общност и се събраха повече от 20 деца, успяхме да регистрираме училището.”

Зорница Гоган

Където и да се намира, елементът “несигурност” ще бележи всяко едно училище.

И сега виждаме навсякъде по света неизвестното – ти не знаеш срещу какво ще се изправиш – казва Петя Цанева, директор на първото българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в Мадрид. – Това е още един елемент, с който ще трябва да се справяме, освен с традиционните проблеми. Иначе по принцип сме с добро настроение и чакаме 15 септември, за да отворим училището. Но тъй като нашите ученици зависят от демографията, всяка година се питаме колко деца ще дойдат. През м.г. имахме отлив – някои семейства се завърнаха в България, други заминаха в други държави, а имаше и такива, които заради коронавируса не пускаха децата си от страх да не се разболеят.”

Петя Цанева

Война, пандемия, икономическа криза – децата всеки ден чуват думи, които ги изваждат от присъщия за възрастта им безгрижен свят.

Животът ни учи всички – кой от нас е преживял война наяве – пита риторично Снежина Мечева, директор на българското училище “Иван Станчов” в Лондон. – И децата се учат, и ние се учим. Времето налага да работим по нов начин, да свикваме, да подготвяме учениците си за изпитания. Нашите родители са го преживели, сега е наш ред да намерим път за оцеляване и път за възпитание на децата, така че да не бъдат дълголетно травмирани. Те трябва да бъдат научени да се адаптират, да се борят и да оцеляват и смятам, че за това допринася българското училище в чужбина, давайки стимул, надежда, любов, комфорт, когато сме заедно с децата. Темата за войната влиза в клас безусловно, особено при големите, които коментират какво се случва не само вкъщи. А ние сме второто семейство, където тези коментари продължават и се изисква много сериозен подход, за да намерим правилните думи.”

Снежина Мечева

И все пак, добре е да се гледа на всяко ново начало с надежда – в Лондон и Мадрид очакват с нетърпение поредните първокласници, в Лимасол се готвят за български фолклорен фестивал, а в Дъблин жадуват да възобновят заниманията по народни танци, за да може децата да облекат новите национални носии.

Нашите училища не са по задължения, а по любов”, казва Снежина Мечева и добавя: “Децата имат нужда от допир с родното, за да се чувстват в България.”

Чуйте повече в звуковите файлове.

Снимки: Facebook/@bulgarianschoolireland, Диана Цанкова, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ръководството на район Тараклия проведе срещи в София

Президентът Румен Радев се срещна на "Дондуков" 2 с председателя на район Тараклия в Молдова Лазар Дерменжи и началника на Службата за външни отношения на района Степан Карамалак. Те обсъдиха взаимодействието на българската общност в Молдова с..

публикувано на 05.06.24 в 11:35
Светослав Иванов

Търси се решение на проблемите пред българските неделни училища в Украйна

Среща с председатели на български обществени организации бе организирана от Генералното консулство на България в Одеса. На форума бяха разгледани проблемите пред неделните училища в Украйна, които работят по националната програма "Роден език и..

публикувано на 05.06.24 в 09:35

Андромахи Барди – момичето, което превърна българската си различност в сила

" Казвам се Андромахи Барди . Аз съм на 22 години , бивша ученичка на Българско то неделно училище " Св. св. Кирил и Методий " в Атина, а сега вече и преподавател там. Живея в Атина, родена съм тук, но майка ми е от..

публикувано на 04.06.24 в 10:30