Знаете ли какво е паросмия? Преди да научите ще ви разкажем за едни български младежи, които не просто знаят какво представлява тази нарушена функция на организма, но дори са я изследвали и представили в научен доклад. Това са 12-те от най-добрите ученици по физика, химия и биология на България, които участваха с два отбора „А“ и „Б“, в 10-я юбилеен Международен турнир на младите естествоизпитатели (International Young Naturalists Tournament – IYNT) в края на месец август в столицата на Грузия, Тбилиси. В най-младото по рода си международно научно състезание тази година взеха участие над 100 младежи до 18 години от 10 държави. Всички те представиха научните си експерименти и резултатите от тях чрез специално изготвени презентации, за които имаха отделени само по 8 минути и дискутираха изводите си с конкуренти и жури от експерти.

В студиото на БНР гостуваха трима от участниците в златния отбор „А“ на България и възпитаници на Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София Явор Йорданов, Лора Серафимова и Невена Брейчева.

„Нашият турнир е по-различен от олимпиадите на които често ходим и се поставят дадени задачи, които ние решаваме за определено време, най-често 4 часа. Тук научните проблеми, върху които работим, са поставени предварително и ние имаме няколко месеца за тяхното решаване и изследване.“ – обяснява Невена.

Явор Йорданов, който преди три години е бил участник в състезанието, тази година за първи път е начело на отбора като ръководител, допълва Невена.

„Това е изследователски отборен турнир, на който по предварително зададена тема трябва да се направи малко научно изследване. Не се решават конкретни задачи, а се търсят решения на определени изследователски проблеми. След което, резултатите от проучването, се представят по време на самият турнир от целия екип пред други два отбора, които дават критичен анализ на работата, и пред жури, което следи за допуснати грешки, какво е направено и дали то е достатъчно задълбочено. Много важна е самата презентация и доколко ще представиш работата си разбираемо и ясно за другите. Процесът е доста дълъг и труден“ - признава той.

Затова и националните отбори, които имат желание да участват в турнира, се формират на местно ниво още през април месец и започват своите проучвания и анализи по обявените вече основни теми. По думите на втория ръководител на българските отбори Никола Каравасилев, тези турнири са много полезни за учениците със задълбочен интерес в природните науки, защото развиват качества в тях, които българската образователна система рядко изисква. Сред тях са умение да изготвят научна презентация, да структурират по-добре и ясно мисълта си, да подобряват изразните си средства и най-вече – да се научат да участват в дискусия по даден проблем и да приемат неочаквана критика от опонентите си.

А Лора Серафимова ни разкрива и един от най-изследваните проблеми от оборите тази година. 

„Като цяло една от най-засегнатите теми, върху която работихме е доста актуална паросмия, което се изразява в проблеми на обонянието. Това е един от най-често срещаните странични ефекти на COVID- 19, а ние изготвихме статистика с около 300 души, върху които изследвахме различното проявление на паросмията и съставихме съответните изводи.“

Така българският ученически отбор „А“ превърна страната ни в първата държава в света, която успява в две поредни години да спечели абсолютното първо място в Международен турнир на младите естествоизпитатели. Вторият ни тим „Б“ също се представи чудесно и спечели бронзовите отличия. А в студиото на БНР тримата златни медалисти категорично заявиха, че ще продължат пътя си в науката. За Явор, който вече е студент по „Теоретична физика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, предизвикателството е да освети човешките познания по въпроса за тъмната енергия и тъмната материя. Невена Брейчева е увлечена по генетиката, а интересите на Лора са в областта на функциите на човешкия мозък и паметта.

Съставила: Весела Кръстева