Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Охрид официално откриха клуба на българското сдружение "Цар Борис III"

Снимка: БГНЕС

В напрегната обстановка в Охрид беше открит клубът на официално регистрираното преди една година българско културно сдружение, носещо името на цар Борис III. По време на церемонията, която беше охранявана от полицията стотина представители на опозиционните партии "Левицата" и ВМРО-ДПМНЕ протестираха с антибългарски плакати, като скандираха, че цар Борис III е "фашист", а българите „татари“, съобщават македонските медии.

Минути след събитието председателят на сдружението Томе Блажески даде интервю за Радио България.

"Имаше голям натиск срещу нас. Хората бяха заплашвани и преди, и сега беше така. Беше напрегната атмосферата, но мината горе-долу без голям проблем. Имаше замеряния с яйца и домати, такива работи, но всичко мина."

Томе Блажески

А кои бяха гостите от България на откриването?

"Имаше гости политици от различни партии. Беше посланикът на Република България в Македония Ангел Ангелов, консулите от Скопие и от Битоля, господин Милен Врабевски, който е наш директен спомоществовател на дружеството и някои други бизнесмени."

Всички задават въпроса, защо преди една година, когато регистрирахте сдружението, избрахте името на цар Борис III?

"Защото е цар на всичките българи и така нещо да ни свързва македонските българи с българите от другата страна. Дружеството ни е за културна дейност, свързана с българската култура."


В гр. Охрид има ли още хора, които помнят, кой е бил кметът Илия Коцарев и каква е неговата роля за спасяването на града по време на Втората световна война?

"Както виждаме повечето не помнят. Тези, които имат българско самочувствие помнят, другите – не го помнят. С времето трябва да направим някакъв помен, някакво събитие за неговото име и така да включим повече хора. Ще видим времето, какво носи."

Илия Коцарев е войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание. Емигрира в Царство България и работи в българското външно министерство. Когато по време на Втората световна война през 1941 г. Охрид е включен в Италианската окупационна зона, Коцарев, заедно с депутация от града се обръща към цар Борис III, да се намеси. Градът е върнат в Българската окупационна зона. Илия Коцарев е избран от населението за кмет. Той се е грижел през войната за всички охридчани, независимо от политическите им пристрастия и борби. На 13 октомври 1944 т. 25 български военнопленници се укриват в града. Нацистите заплашват да изгорят Охрид, ако не бъдат предадени. По молба на кмета Коцарев, комендантът капитан Майер Баумгартен се съгласява всеки укрит от българите пленник да бъде откупен срещу половин килограм злато. На другия ден населението дарява цялото си злато. Баумгартен е трогнат от жеста и задържа за спомен само един златен пръстен. Събраното богатство е върнато на кмета, който след няколко дни го предава на партизаните. След това дирите на откупа се губят.

Снимки: БГНЕС, личен архив, Pixabay

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: БНУ

Българското школо в Кеймбридж празнува десети рожден ден

На 11 и 12 май, с празничен спектакъл и международен образователен форум, Българското неделно училище "Св. Иван Рилски" в Кеймбридж отбелязва 10 години от своето основаване. Започнало дейност с едва десетина ученици, днес училището е с филиали в..

публикувано на 09.05.24 в 09:25
Българо-Американска асоциация в Невада

Българската асоциация в Невада със специални сертификати за признание от управата на Лас Вегас

Българската общественост в американския щат Невада получи признание за ангажираност и принос в културния обмен и представянето на българското културно наследство и традиции.  Сертификатите за признание, издадени от кабинета на..

публикувано на 07.05.24 в 17:08
Антоанета Цонева

Приемането на изцяло нов Закон за българите в чужбина е възможно в парламент с дългосрочен хоризонт

Законът за българите в чужбина не е променян повече от 20 години. Смята се, че извън страната живеят над милион и половина наши сънародници, макар през последните години да се наблюдава и тенденция за завръщане към България. По данни на Националния..

публикувано на 07.05.24 в 15:25