Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

17 октомври е Международен ден за изкореняване на бедността

Докога ще вилнее ценовата буря?

Снимка: БГНЕС

Изборите отминаха, но несигурността за бъдещето след тях остава. Към очакванията си за съставяне на редовен кабинет с по-дълъг хоризонт, хората все по-често прибавят и надеждата, че депутатите ще се опитат да овладеят инфлацията и да увеличат доходите им. Необходимостта от поредно затягане на коланите заради растящите цени на хранителните стоки и отоплението тревожат българите на прага на зимата. Мненията са пъстри и до голяма степен обусловени от широката социална ножица между възрастни хора с пенсии под 500 лева и младите с неколкократно по-високи доходи. Ето как определят ситуацията в страната граждани:

Тегаво е усещането, което се носи в пространството. Лично го усещам по доходите, по цените и голямото разстояние между едното и другото“ – казва мъж на средна възраст в анкета на БНР-„Хр.Ботев“.
Моите притеснения са инфлацията, покачването на битовите сметки“, посочва гражданин от София.
Притеснявам се най-вече заради децата, имам две – казва жена на улицата. – Единият е 20-годишен, другият на 9 и определено е притеснително това, което се случва. Става много бързо и нямаме време да се подготвим“.
Притеснява ни тази бърза смяна на цените, тази нестабилност, примерно в цената на електроенергията. Това са все неща, чиято промяна не зависи от нас“ - допълва и пенсионер в анкетата.

Страх от загуба на работа, намаляване на доходите и невъзможност за плащане на сметките изразяват гражданите, но и малките и средни предприемачи у нас, подобно на собствениците на малък бизнес в село Широко поле, община Кърджали.

Лишават се както хората, така и бизнеса. След 24 години в бизнеса с хранителни стоки, обмисляме неговото затваряне. Почти всеки ден продуктите пристигат при нас с увеличени цени. Оборотът ни не е паднал, но разходите ни се увеличиха драстично“ – споделя собственичката Севгюл Кадир. – „Налага се да плащам по 2000 лева за ток, а трябва да изкарам и нещо за децата и това ми е много трудно. Виждам и какво купуват хората – най-често само хляб, сиренето и кашкавалът са лукс, понякога ми връщат и салама. Парите идват най-често от децата, които са някъде на гурбет.“

За оцеляването на малкия и средния бизнес в условията на постоянно повишаващата се инфлация са необходими спешни оздравителни мерки – обясни пред БНР председателят на УС на Съюза за стопанска инициатива Васка Бакларова:

Малкият и средният бизнес издъхва. Още по-застрашени са големите предприятия и производствени мощности, за които е необходимо сериозно количество електроенергия. На европейско ниво има много големи концерни, които затварят своите предприятия, с многохилядни служители и работници, които не могат да се справят с кризата. В България, благодарение на компенсаторните мерки, за момента ситуацията е удържана, но какво ще се случи след януари и колко от нашите членове ще са изправени пред дилемата да продължат или преустановят своя бизнес, не можем да прогнозираме.“

Икономистът Лъчезар Богданов е оптимист, че инфлацията в тези размери ще продължи още месец-два. Според него има два фактора, които ще се отразят върху нейното ограничаване:

„Първият е шокът в Европа от над десетократното поскъпване на природния газ. Вторият е, че централните банки започнаха да затягат условията за достъп до кредит, т.е. парите ще стават по-скъпи и по-трудни за получаване, а това ще даде ефект върху стопанската активност."

По думите му, проблемът ще се появи след това, защото „историята учи, че след такова пиршество на харчовете идва изтрезняването. Обикновено е свързано с рецесия, с фалити, с по-висока безработица".

В подобен момент е разумно да се замислим, доколко постижима  за страната ни дата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2024 година. В интервю за БНР проф. Джефри Нилсен - член на Експертния икономически съвет, представен преди дни от вицепремиера Атанас Пеканов, заяви, че България трябва да се присъедини към еврозоната, за да участва във вземането на решения по паричната политика на Европейската централна банка, но не изключи известни турбуленции по пътя ни натам. Макар все още да сме далеч от бурята в глобалната икономика, за която предупреди Международният валутен фонд при годишните си срещи с представители на Световната банка, професорът счита инфлацията у нас за изненадващо висока:

„Учудих се от данните на Националната статистика, според които през август годишната инфлация е 17,7 %. Това е много над средното покачване в еврозоната и много над същия показател в Съединените щати. Рязкото покачване на цените наистина е буря. Струва ми се, че Международният валутен фонд коментира мерките за овладяване на инфлацията, която изпитваме, чрез покачването на лихвените проценти, – каза той. – Това е политика в еврозоната и в Съединените щати, което обаче води до забавяне на икономическата активност. Именно към тези буреносни облаци бе насочена позицията на фонда.“

Що се отнася до мнението на финансови експерти, че най-добрият начин за борба с високата инфлация е рецесията, Нилсен е категоричен:

„Това е основният метод, по който централните банки са овладявали инфлацията в миналото. Тук обаче трябва да помним, че основният фактор за инфлацията са високите енергийни цени. Ако се постигне споразумение по въпроса за руската война в Украйна, това със сигурност ще намали инфлационния натиск от страна на енергийните ресурси. Възможността да видим подобен развой обаче не изглежда твърде голяма, поне засега.“

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:

Още от категорията

Над 31% от производството на ток у нас са резултат на соларните паркове

Огромният интерес към слънчевата енергия в България може да се обясни с високите цени на тока, както и с несигурността на пазарите, особено след избухването на военния конфликт в близост. Слънчевите централи в страната значително..

публикувано на 07.06.23 в 10:40

Удължиха с още 3 месеца забраната за внос на зърно от Украйна

Срокът на забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 г. Решението е на Европейската комисия и е публикувано в Официалния вестник на ЕС,..

публикувано на 06.06.23 в 12:21

Влиятелна минна компания от Йордания с интерес за сътрудничество със сектора у нас

Една от най-големите йордански компании в сферата на минната индустрия проявява интерес за партньорство с този сектор в България. За да проучи възможностите за инвестиции на посещение, у нас беше председателят на Управителния съвет на..

публикувано на 27.05.23 в 11:15