Едно обаждане към Националната линия за борба с трафика на хора не струва нищо, но може да спаси живота и здравето на човек, попаднал по неволя в мрежите на престъпни групи. Това е главното послание на кампанията "Виждаш ли ме?" – съвместна инициатива на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и фондация "Кампания А21". Целта ѝ е да провокира бдителност и активност в обществото ни, а статистиката за трафика на хора в световен мащаб е направо стряскаща – в момента има близо 50 милиона съвременни "роби", които са въвлечени в някаква форма на експлоатация.
В България за този проблем се говори от години и въпреки достъпната информация в електронните медии, страната ни запазва едно от водещите места в негативната класация на държавите, от които се "изнасят" хора, за да бъдат използвани и експлоатирани. Най-често това се случва при опитите им да намерят по-добра работа и по-добър живот в страната или чужбина. По данни на прокуратурата за 2021 г., пострадалите от трафик българи са 468, а от НКБТХ са идентифицирали 132-ма пострадали.
За да алармира за потенциалния риск от трафик на хора и това послание да достигне до колкото се може повече българи, авторите на кампанията са заснели два късометражни филма, които образно и правдоподобно описват историята на двама млади, попаднали в престъпните схеми на трафикантите. "Целта и на двете ленти е всеки зрител да разбере колко лесно може да се окаже в някаква форма на трафик на хора, водеща към сексуална или трудова експлоатация" – каза Моника Николова, директор на фондация "Кампания А21".
"Има и национална телефонна линия – 0 800 20 100, на която могат да се подават както сигнали, така и да се провери оферта за работа, която е предизвикала съмнение. За 2021 г. има близо 800 обаждания към горещата линия" - припомни Моника Николова в интервю за БНР "Хоризонт". По думите ѝ, жертви на сексуална и трудова експлоатация стават основно хора от икономически по-слабите райони, най-често от Видин, Монтана, Враца, Плевен.
Освен с важните послания към аудиторията, двата късометражни филма "Град на призраци" и "На брега на морето" се отличават и с актьорската игра на Мартин Христов и Анжела Недялкова, които пресъздават майсторски част от житейските перипетии на двамата герои, попаднали в клопката на трафика. Преди ден /на 26 окт./, младите актьори имаха възможността за първи път да представят филмите и да обсъдят с публиката проблемите, свързани "робството на 21 век"
"Когато се опиташ да се превъплътиш в образа на жена, станала жертва на трафик и сексуална експлоатация, няма как да не подходиш с голямо съчувствие към нейната тъга, болка и гняв към всички несправедливости, които са се случили – казва младата актриса Анжела Недялкова, за ролята си във филма "На брега на морето". – То е нещо като да си представиш, че изведнъж целият ти живот се срива. А у зрителя се поражда желание да промени нещо и то на практика има начин. Трябва да останем будни, да бъдем наблюдателни и повече да обръщаме внимание един на друг в обществото. Тогава ще видим индикации, че сме свидетели на трафик на хора и експлоатация. Следващата стъпка е ясна - да подадем сигнал на националната гореща линия."
"Причината да не се получават толкова много сигнали на горещата телефонна линия, това е вътрешният трафик. По-често са обажданията за жертви, които вече са в чужбина, но не и за тези, които са експлоатирани вътре в страната"– обяснява Крисчън Елиът, сценарист и режисьор на филмите за България и още над 20 продукции, посветени на човешките права и свободата на личността да има избор в живота.
"В почти всяка страна по света има вътрешен трафик – посочва режисьорът. Случаят с главната героиня на филма "На брега на морето" е съвсем реален, момичето е, жертва на трафик. Тя не беше виждала никога морето и мечтаеше за това. Когато споменахме за нея на някои българи, на тях им изглеждаше напълно невъзможно някой да не е виждал морето. Но това е факт за това момиче и това нейно желание, в съчетание с голямата ѝ бедност, съставляваха нейната уязвимост. Тъкмо това я е довело до много тъжна, трагична съдба. Като разкриваме този случай, нашето намерение е повече българи да предприемат действия, особено в борбата с вътрешния трафик. Там ни трябва подкрепата на хората и то на цялата общественост. Иначе първият филм, който направих с екип от България беше актрисата Евелин Костова. В него ставаше дума за млада жена, която попада в трафик на хора през Черно море. Толкова много ми хареса целия процес и работата с българския екип. Очарован съм от тези хора, а също и от българската естетика, стилът, който виждам, пътувайки в страната. Невероятно е. Голямо удоволствие за мен беше да виждам колко много работа върши всеки един от екипа, а българските актьори са брилянтни, невероятни. Да работя с тях беше истинско удоволствие."
Снимки: pixabay, Facebook / A21 Bulgarıa, Гергана Манчева
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..