ˮНищо не ми обещавай за утре, днес вече ценя всяка минута… Искам цвете – едно, но сега…Защото утре започва от днес…“. Това е откъс от  популярната през 90-те години на м. в. песен ˮУтре започва от днес“. Повод да си припомним тези думи е 10 ноември –  Ден на свободата на словото в България. Датата, която свързваме с началото на демократичните промени в България, става символ и на свободното изразяване през 2003 г., по време на връчването на ежегодните награди за журналистика ˮЧерноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България.

• Как свободното слово остана несбъдната мечта за българската демокрация
  

На 10 ноември през 1989 г. Ноемврийският пленум  на ЦК на БКП приема оставката на първия в държавата Тодор Живков, което дава възможност на България да поеме по нов път на развитие след 45 години социалистическо управление. А музиката вдъхновяваше хората и им даваше сили да преминат през последвалите нелеки години.

• Музиката на Прехода – парченцето свобода, за която бленуват поколения
  

„Мисля, че изкуството е един паралелен свят. Човек може да избяга в него, когато спре да му харесва онова, което го заобикаля. През онези ˮсоц години“ музиката беше парченце, къс свобода…“ –  казва в интервю за Радио България обичаният Валди Тотев от ˮЩурците“. Той, заедно с още много музиканти, беше неизменна част от протестните митинги, които заливаха площадите в това време на огромен ентусиазъм и надежда за промяна, за по-добро бъдеще, за свобода на словото, на изкуството, на личността.

• Песните на протеста все така актуални 32 години след началото на Прехода
  

Тогава се родиха и т.нар. песни на протеста, а казаното в тях и до днес поставя въпроси – успя ли обществото ни да се раздели с недъзите си, в правилната посока ли ни поведоха хората, които избрахме да ни управляват, постигнахме ли така мечтаната свобода… И по-малко ли са хората, които днес, именно днес искат хляб и топли обувки, както пее Илия Ангелов от ˮДиана експрес“, автор на музиката на ˮУтре започва от днес“. Текстът е на Александър Петров.