Св. Апостол Андрей Първозвани е сред най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември – е голям църковен и народен празник. Според изследователите, през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи. Почитали го и сънародниците ни, които се преселили в Италия през VII в.
На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и др. Тъй като на гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, на този ден празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.
В народните представи от Андреевден денят започва да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните обичаи и ритуали за здраве и плодородие. В навечерието на празника жените сварявали (непременно в нов съд) различни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина – за да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в семейството. В много райони празникът носи името Мечкинден, заради вярването, че св. Андрей е господар на мечките. В народните легенди той винаги успява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и така да изоре нивата си.
Някога, до късна есен, из селата обикаляли мечкари, които водели дресирани мечки. Животните изпълнявали своя тромав танц под звуците на песен, най-често със съпровод на гъдулка. Хората ги канели в дворовете на къщите си, защото се вярвало, че това ще донесе дебел сняг и добра реколта. Тук може да чуете една подобна песен – уникален автентичен запис, направен в началото на ХХ век. Изпълнява Георги Станев:
На 27 декември миналата година за първи път български научноизследователски кораб – "Св. св. Кирил и Методий" , се отправи към Световния океан, за да достигне до Антарктида в рамките на поредната 31-ва българска антарктическа експедиция ...
С поредица от събития в София и цялата страна център „Амалипе“ и стотици училища, образователни медиатори и младежки групи за толерантност и гражданско участие отбелязват празника Василица, известен и като „Ромската Нова година“. Те бяха поздравени от..
Бъдни вечер е, българският празник на смирението, благодарността и надеждата. Независимо че не всички спазват целия период на Коледните пости, на този ден българите се събират около традиционната трапеза, за да споделят топлината на домашното..