Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинната ни ритуална традиция на Бъдни вечер е жива и днес

Снимка: БГНЕС

Бъдни вечер е българският празник на смирението, благодарността и надеждата. Независимо че не всички спазват целия период на Коледните пости, на този ден българите се събират около традиционната трапеза, за да споделят топлината на домашното огнище, ритуалната трапеза, усещането за принадлежност към някакво старинно тайнство. И ако през повечето дни от годината търсим различното и новото, на Бъдни вечер се стараем да повторим традицията така, както сме я наследили.

В наши дни най-важна е подготовката на трапезата, но все още присъстват и много други елементи от фолклорния празник. В миналото още рано сутринта приготвяли бъдника – дървото, което трябва да гори цяла нощ в огнището и да поддържа огъня. При отсичането му мъжете внимавали да не докосне земята, а веднага да го взимали на ръце и тържествено го отнасяли в дома си. Обикновено отсичали здраво и родовито дърво – голям дъб, бук или круша. В някои краища на страната празнично облечен млад мъж влиза в двора с отсеченото дърво и пита: Славите ли Млада Бога? А останалите членове на семейството отговарят: Славим, славим, добре ни дошъл!

Младежът внася дървото в дома и казва: Аз – в къщата и Бог с мене! На други места пък стопанинът внася дървения къс на дясното си рамо, търкулва го към огнището и нарича: Дошъл Божич и се похвалил: с теленца, жребчета, агънца, прасенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия! (разбирателство). Тези диалози и днес се възпроизвеждат от хората, които пресъздават обичая. Следва миросване на дървото – мажат го с масло, осветено в църквата. В дебелия му край пробиват дупка и слагат в нея тамян, масло и вино, затварят я с дървен клин, увиват я с бяло ленено платно. По време на миросването се пеят специални песни, които разказват за дървото, по което Млада Бога ще слезе на земята. Най-възрастната жена посипва бъдника с житени зърна.

Вечерта дървото ще бъде запалено тържествено. Начинът, по който гори показва каква ще бъде реколтата. Ако пламъкът е буен и пръска искри, ще има голям берекет. Ако огънят се поддържа цяла нощ, а дървото да изгори докрай – това е добър знак. Пепелта от това дърво се счита за магическа, прибират я в гърне, за да я сложат в житото за посев, в храната на добитъка, използват я за лечение.

Една старинна песен от репертоара на Сестри Бисерови разказва за „дърво високо, Боже дърво“, под което седи Богородица и на ръце държи „Ристоса, дете малено” (малкото дете Христос).

Не само подготовката на дървото и огъня, цялата обредност около Бъдни вечер е посветена на раждането на Млада Бога, на младото слънце, което идва, за да дава топлина и живот. Към древните езически обичаи е адаптирана библейската история за раждането на Христос. От Бъдни вечер започват т.нар Мръсни дни, свързани с поредното обновление в природата. Това е 12-дневен период – времето на родилните мъки на Богородица, раждането на младенеца и кръщаването му на Йордановден (Водици). Според народната вяра в този период върлуват нечисти и вредоносни сили, затова действат различни забрани. До Йордановден не се пере – водата още не е кръстена. Не се излиза след залез слънце, не се извършват трудови дейности и пр.

(Месечко, ясен Месечко, ти като светиш високо, виде ли в поле широко дърво високо, под дърво света Мария, Христос е Бога родила. Кога се три дви минали… край дете седат три жени, три орисници…)

На Бъдни вечер е последната постна трапеза, с нея завършва Коледният пост. В нашата традиция тя се приготвя с особено внимание от незапомнени времена. Началото на този преходен момент от природния цикъл се посреща с изобилие от всичко, което ражда земята. По традиция ястията са нечетен брой. Непременно трябва да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. До тях се слагат чесън, лук, пресни плодове, орехи, вино. Ракията за празника трябва да е греяна, а хлябът – ˮписан“.

На пластичната украса върху обредните хлябове са посветени безброй страници. В нея българката е влагала невероятна сръчност и въображение. Върху хляба, наречен за празника, изобразявали основната селскостопанска дейност – лоза с гроздове, кошара с овце, харман, рало и т.н. Този хляб носи различни наименования в различните краища – боговица, богова пита, божичняк. В някои местни традиции присъствали и хлябове във формата на различни животни, на бъчва и др. Третият вид хляб, приготвян на Бъдни вечер е коледарският кравай, наричан в песните ˮвит-превит“.

След като трапезата е готова, най-възрастният мъж я прекадява с тамян. Прекадява и всички помещения в дома, стопанските постройки. Преди да започне вечерята, стопанинът разчупва обредния хляб. В някои краища на България в него слагали паричка – обичай, превърнал се в задължителна част от съвременния празник.


Първото парче от хляба се отделя за Богородица и по-късно се слага пред иконата. Всички обредни действия и наричания през целия ден и особено по време на вечерята имат продуциращ смисъл. Вечерята започва рано – за да узреят рано житата. Не се става от трапезата, за да не бяга сполуката (или за да мътят кокошките). Вярва се, че който кихне по време на вечерята, ще има големи лични успехи. И до днес е популярно гадаенето с орехи. Ако първият орех, който вземеш, е пълен и с хубава ядка, очаква те хубава и пълна година. Всички прекадени храни придобиват магическа сила. Затова запазвали част от тях, отнасяли ги при стоката и на полето. Събрала благата на земята, наричанията за добро и сполука, ритуалната трапеза трябва да остане до сутринта. Вярва се, че в полунощ небето се отваря, границите между световете се заличават, а на трапезата идват душите на предците ни.

Отново в полунощ рождественският черковен звън се смесвал с песните на коледарските чети. Те обикаляли домовете и изричали благословиите си. Дошъл от старинните пластове на нашата традиционна култура, този обичай на много места се изпълнява и до днес. Защото няма възраст човешкият стремеж към мир и сговор, здраве и благополучие.

Снимки: БГНЕС


По публикацията работи: Михаил Димитров

Още от категорията

Джон Винсънт Атанасов (1903 – 1995) и реплика на електронния компютър на Атанасов-Бери

120 години от рождението на Джон Атанасов

На специална церемония в президентството днес, 4 октомври, държавният глава Румен Радев ще връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2023 година. Церемонията по награждаването е в деня, в който се навършват 120..

публикувано на 04.10.23 в 05:15

115 години от рождението на Марин Големинов

Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..

публикувано на 28.09.23 в 10:15

Римското наследство оживява по улиците на античния град Улпия Ескус край Дунав

През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..

публикувано на 22.09.23 в 14:05