Още в първите часове след трагедията в Турция на 6 февруари, България бе сред първите държави, които изпратиха помощ към южната част на пострадалата от силния земен трус страна. Когато става въпрос за трагедия с такъв мащаб никой не е безразличен към страданието на хилядите хората в пострадалите райони.  На различни места в българските градове бързо се организираха дарителски пунктове, където се събират храни, санитарни материали и неща от първа необходимост за пострадалите от земетресението. Доброволци намират подкрепа и от транспортни фирми, които се отзовават, за да закарат събраните средства до мястото на труса в Турция. Същевременно се търси начин помощ да достигне и до засегнатите в Сирия.

Жестове на съпричастност идват отвсякъде. Районният мюфтия на Кърджали Басри Еминефенди съобщи за трогателния жест на 10-годишния Манол, син на отец Петър Гарена от областния град, който първи се е включил в кампанията на Районното мюфтийство по набиране на средства за пострадалите при земетресенията в Турция. "Момчето дойде преди да отиде на училище и остави събраните в касичката си пари. Вечерта е гледал новините и виждайки какво се случва, срутените сгради и опитите на хората да спасят затрупаните, е казал на бащдоба си, че също иска да е съпричастен и да помогне", разказа духовникът.

От софийската болница "Св. Иван Рилски" съобщиха, че са готови да приемат пострадали от земетресенията в Турция и да предложат нужната диагностика, лечение и висококвалифицирани грижи за нуждаещите се.

Всеки у нас иска да изрази своята човешка съпричастност и да изкаже съболезнования към народа на Турция. За целта в турското посолство в София беше отворена Книга за съболезнования. Думи на съпричастност изразиха и посланиците на Дания, Украйна, Чехия, Сърбия, Южна Корея, Белгия, Испания и много други. 

"Благодаря на всички, които оказват помощ на хората, които са пострадали. Като цяло, човещината няма граници, не признава етническо или религиозно разделение. Ние всички сме хора, имаме необходимост да бъдем заедно" – написа Главният мюфтия в София Мустафа Хаджи и изрази надежда, че по-бързо ще се премине през тази трагедия.

От турската дипломатическа мисия съобщиха, че граждани и организации могат да поднесат своите съболезнования на 8 и 9 февруари. Желаещите могат да направят това в Резиденцията на турския посланик на бул. "Цар Освободител" №19 в София -  в сряда от 14 до 16 часа, и в четвъртък – от 10 до 12 ч и от 14 до 16 часа. Знамето пред посолството на Турция е свалено наполовина.

Състрадание и съпричастност с пострадалите от природната стихия изразяват и хората в анкета на Радио България. "Да, можем да изразим съпричастност като помогнем с пари, с дрехи, да се изпрати помощ там. Наистина в последно време кризите у нас много озлобиха хората, но трябва да бъдем добри" – казва Мария Стоянова от София:

"Следя новините от медиите, виждам колко е страшно. Иначе в Турция съм ходила, била съм в Истанбул, харесва ми града, дано такова бедствие не стигне и до там, защото има и вторични трусове. Аз изпитвам страх заради хората, които пострадаха, защото са останали без дом в студена зима, иначе страх от земетресение у нас нямам. И в България е имало силен трус през 1928г., имало е разрушения в Пловдив, Чирпан, и в София също имаше земетресение през 1977г., ако си спомням добре, епицентърът беше в Букурещ. Дъщеря ми беше още бебе и беше с висока температура и избягахме на улицата. Изведнъж започнаха да се люлеят сградите, витрините започнаха да тропат, тръгнах да бягам по стълбите надолу със семейството. Беше през месец март и си беше студено навън. Доста се изплашихме. Нищо не може да се направи в такава ситуация, безсилен си срещу природата."

"С труд бих помогнал с огромно желание, но със средства не, защото ние тук сме затруднени в издръжката на семейството, затова със средства не мога да помогна" – казва Бисер Бранков от София:

"Би трябвало българите да сме съпричастни с трагедията при съседите си, още повече, че в Турция ходим на почивка, там съм прекарвал почивките много пъти и имам желание и в бъдеще да ходя там. Бедствието не би ме отказало да отида до Турция и с каквото може ще помагаме."

Всички сме хора и трябва с душа и със сърце да бъдем съпричастни, с готовност да помагаме на пострадалите – казва Лидия Милушева, пенсионерка от София:

"Аз съм възрастна, но с удоволствие бих отишла да помагам, защото когато направиш добро, след това ще има добро и за теб. Прави добро, за да получиш добро – казват хората. Иначе страх от подобни бедствия винаги има, защото никой не е застрахован, но трябва да мислим и да правим всичко с добрина."

"Съчувствам силно на тези хора, които пострадаха в Турция, а иначе нямам с какво да помогна, нямам финансова възможност за това – казва Дафинка, домакиня от София. А Димитър Лазаров добавя: – "Каквото могат нашите власти правят, а ние обикновените хора какво да направим, можем само да изкажем нашите дълбоки съболезнования. Ходил съм в Турция отдавна, съчувствам на хората там. Но това е природата, непредвидима е. Да пази Господ, нищо повече не мога да кажа."

Снимки: БГНЕС, ЕПА/ БГНЕС, БНР

• България изпраща спасителни екипи в Турция