Все по-малко македонци искат да станат български граждани в последните 3 години. Причината е не толкова в сложните двустранни отношения, а заради законовите промени въведени от София. През 2019 г. са започнати 10 688 преписки по молби на македонци за гражданство на основание българския им произход, показват данните на Министерството на правосъдието цитирани от в-к “24 часа”. През следващите 3 години те са общо малко на 8 000. За същия период 24 370 македонци са получили българско гражданство на основание българския си произход. Те са повече от подадените молби, защото са по производства, започнати отдавна. Средно процедурата продължава 2-3 години.
Именно в доказването на българския произход се крие и причината все по-малко македонци да подават документи за българско гражданство. То е един от основните мотиви, с които не само те, но и албанци, сърби, молдовци, украинци и др. кандидатстват за български паспорт. Обикновено доказването на потекло става с официални документи на българската държава или институции, които са на родители, баби и дядовци на кандидатите. В много от случаите те са загубени или унищожени. Това важи предимно за хората от бившите югославски републики като Северна Македония, където по време на сръбската окупация българите са били подложени на гонения и репресии. Това е накарало много от предците да унищожат всеки документ, който доказва българско потекло. Поради липса на редовно правителство повече от година не може да бъде съставен изискваният от закона Консултативен съвет, който ще удостоверява българския произход на кандидатите.
Правителството одобри нова програма за подкрепа на организации на български общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Северна Македония с българско самосъзнание за периода 15 октомври 2025 г. - 31 декември 2029 г. Това съобщи..
Своето младежко оживление, настроение и цвят внесоха при гостуването си в БНР учениците от българското неделно училище " Д-р Петър Берон", които пристигнаха от Ларнака. В момента групата от Кипър - 16 ученици на възраст от 14 до 19 години, е на..
Преди близо два века, през далечната 1838 г., бесарабският архиепископ Дмитрий Кишиневски и Хотински освещава величествения православен храм "Свето Преображение Господне", построен с доброволни пожертвования и труд от българските преселници в Бесарабия...
Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", което се намира в центъра на гръцката столица, събра десетки гости и приятели за своето голямо..
Документалният филм "Другата България", направен като проект на студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов",..