Своето младежко оживление, настроение и цвят внесоха при гостуването си в БНР учениците от българското неделно училище "Д-р Петър Берон", които пристигнаха от Ларнака. В момента групата от Кипър - 16 ученици на възраст от 14 до 19 години, е на едноседмична обиколка из България.

Организираното пътуване става възможно благодарение на финансирането по Националната програма "Образователни маршрути" на Министерството на образованието и науката.

В училището в Ларнака учат 82 деца, а шестимата педагози преподават български език и литература, история и география на България. Ученици от Ларнака не за първи път идват организирано в България. Тази година са избрали да посетят не само София, но и забележителностите в Банско, Рожен, с. Долно Драглище и въобще да пътуват в Пиринския край.

С възторг и любопитство децата на нашите сънародници в чужбина искат да научат всичко за България, да усетят въздуха на родината, да почувстват есента, да поговорят с хората от музеите и къщите за гости, които ги посрещат. Това за тях е България – усмивки и спомени, които ще пазят до следващото си завръщане у нас.

А училище "Д-р Петър Берон" в Ларнака изпълнява докрай своята родолюбива мисия, то възпитава у децата чувството за принадлежност към една красива и силна България, с която всеки би искал да е свързан завинаги. И нещо повече: учителите в Ларнака намират начин децата им да владеят български език на такова ниво, че след време и при добро желание лесно да се впишат в обществото на страната ни.

Семейството, родителите и тяхното желание да се продължи връзката с родината са основният фактор, заради който съществуват българските неделни училища. "Никой не може да бъде накаран насила да посещава неделното училище", казват учителите от Ларнака. Но май тъкмо тази свобода на избора и демократичност в неделните училища се оказват притегателната сила за деца и родители. 

Доказват го в разговор с нас децата, дошли да разгледат студиата на БНР в София."В нашето училище има оценки, които ни пишат учителите, но това не е най-важното. Това, което ще получим, е дипломата и сертификатът за владеене на български език след успешно положени изпити. После можем да ги ползваме, за да идваме в България и да продължим да учим на български" – казва Кристиян Иванов от X клас в училище "Д-р Петър Берон" в Ларнака:

"От училището знам много неща, учим история, география, български, играем народни танци, ходим на екскурзии и от там научавам много за България. На мен най-много ми харесват гледките, природата на страната, защото в Кипър няма такава природа. Преди година, когато идвахме в България, посетихме Пампорово, видяхме музея в Смолян, но това, което най-много ме впечатли, са гледките в България. Когато идвам тук, се вълнувам много, чувствам дори климатът как се сменя, тук е много по-различно от Кипър. В България е по-зелено, има много по-хубави планини, има пещери. В Кипър ние нямаме такива забележителности. Моите баба и дядо живеят в с. Раковски, опитвам се всяко лято да отивам и да ги виждам" – казва Кристиян.

"Миналата година пак по това време посетихме България, бяхме в Пампорово, там научихме нови неща за страната. Когато бях по-малка, се връщахме в България почти всяка година, но сега по икономически причини става все по-трудно пътуването. Вкъщи говорим на български. Може би ще уча в университет в България след година, но искам да знам езика и за да мога и аз един ден, когато имам собствени деца, да мога да го предам на тях" – казва ученичката от XI клас Никол Петкова:

"В училището съм още от 1. клас, както и повечето ми съученици. Сближихме се много, от училището имам много нови приятели, за което съм много благодарна. В българското училище научаваме страшно много неща, макар да е един път седмично. Например аз съм минала изпита В1 и имам висока оценка, така че съм много благодарна на моите учители. Също тази година ще положа "В2" и се готвя много усилено за него, чувствам се уверена в това, което знам и се гордея с това мое постижение. Гордост е да знаеш един такъв език. Гледам филми на български и това ми помага. Родителите ми непрекъснато следят български новини, гледат български медии, интересуват от България."

За Георги Дилов любим предмет в неделното училище е историята. Той казва, че от там черпи самочувствие, гордост и дори историята го кара да мечтае за повече личен успех в бъдеще. "Особено като уча уроците за цар Симеон, и как България се е простирала на три морета, и за Кирил и Методий, които са написали азбуката, разбирам, че нямаше да ни има, ако не бяха хора като тях. А това ми връща спомена колко голяма, непобедима и страшна е била България за своите врагове", казва Георги Дилов, ученик в Ларнака и продължава:

"Аз съм в XI клас, посещавам училището откакто съм в VIII клас, но до VI клас бях в българско училище. Преди това бях в България и виждам колко по-добре се учи тук, отколкото в обикновено училище. Предишна година бях положил теста "В1" (тест за езици), но благодарение на г-жа Елеонора Ангелова успях да получа 5 и 6, най-високи оценки, което дължа изцяло на нейната помощ. Моите планове са да стана треньор по баскетбол и ако все пак не стане това, бих искал да имам и по-полезна професия, да съм счетоводител, за да имам сигурна професия, с която да се издържам и да мога в свободното време да се занимавам с хобито си." 

Голяма благодарност към учителите в неделното училище в Ларнака изказва и Алехандро Иванов от XII клас. Той е най-голям от групата ученици, които пътуват из България. Като се връща назад, вижда колко много е получил от своите родители и от учителите, които държат на образованието, и от познаването на историята, географията, литературата и писмеността на България. И още от думите на този младеж, който е от българско семейство и живее в Ларнака заради ангажименти там на родителите:

"Имам намерение да уча в България, в София, след като завърша. Благодарение на г-жа Ангелова взех изпитите по български език с много добри оценки. Към неделното училище ме насочиха моите родители, нямам думи, за да им благодаря за това, което са направили за мен те. Още когато бях малък ме изпратиха в това прекрасно училище, а аз до 6-годишна възраст си бях в България. Но тогава бях при баба и дядо, а моите родители бяха в Кипър. После заминах да живея с тях и да уча в Кипър. Около 7. клас хич не ми се ходеше на училище, но благодарение на учителите и на родителите не прекъснах да ходя в неделното училище. Иначе Кипър е много малка държава, едва 1 млн. души. В Кипър ми харесва на първо място времето, винаги е лято, няма ги студовете, каквито имаме в България. Освен това в Кипър успях да си намеря много добри приятели. Социалният ми живот е много добър там. Неделното училище ми оставя приятели за цял живот, но съм решил догодина да кандидатствам в България в различни университети. Искам да уча психология."

"Нас, учителите, ни задържа в училище любовта към децата и разбирането, че трябва нещо да им предадем" – отбеляза в края на гостуването си в Радио България Елеонора Ангелова, директор на българското училище "Д-р Петър Берон" в Ларнака. Тя е от първите преподаватели, които основават школото през 2008 г. за българските деца в Кипър. С тъга казва, че повечето нейни колеги вече са напуснали, но пък откакто е директор през последните 3 години, там работят много мотивирани и добри преподаватели по предметите на български. И още:

"Това, което е важно за българското неделно училище е, че там децата нямат задължение да го посещават. Това, че те остават до последния клас, и това че са благодарни за това, което получават, е голямо чудо, може би така трябва да го нарека. Но това за нас е голямо удовлетворение, защото те реално дават от свободното си време, а биха могли да го използват и по друг начин. Освен това децата посещават неделните училища с голямо удоволствие. Когато са малки е по-лесно, защото тогава идват с желание най-вече, за да си играят с връстниците. Но когато стигнат до 7-ми клас и нагоре, там вече става голямото отсяване на ученици, защото става все по-трудно да ги мотивираме да идват в училище. Но това, което виждаме, е че всички деца искат да бъдат обичани и ние им даваме тъкмо тази любов и това чувство на принадлежност към българските корени. Те се чувстват българи.

 Ние упорстваме, за да ги задържим в училище, не им даваме да се откажат и аргументът ни е в това, какви ще им бъдат ползите, ако продължат да ни посещават. Но без помощта на родителите нищо не бихме могли да направим. Най-важната роля има родителят, ако той се предаде и каже, че детето му може да прави каквото само реши, тогава ние сме безсилни да го задържим. Аз като учител чувствам любов към децата и се ръководя от мисълта, че нещо трябва да им се даде на тези деца, това е нещото, което ни води в работата. И когато децата свикнат с един учител и когато учителят свикне с тях, тогава раздялата е много трудна. Едни завършват, други пък се преместват другаде, но всяка раздяла е много труден момент" – казва педагогът и преподавател Елеонора Ангелова от българското училище в Ларнака.

Снимки: Елена Каркаланова, Гергана Манчева, Facebook/ БНУ "Д-р Петър Берон"- Ларнака