“Нещо се случва!”
Под тези пестеливи думи във фейсбук директорът на столичното 119 училище “Акад. Михаил Арнаудов” Диян Стаматов неотдавна пресъздаде моментната здравна картина: 200 болни (13% от всички); 2 деца със скарлатина (2 класа под наблюдение); 15 деца с варицела (10 класа под наблюдение); 17 болни учители.
Тези на пръв поглед стряскащи данни от едно елитно училище в София се допълват и от думите на проф. Тодор Кантарджиев – съветник по здравните съвети на Столичната община, че случаите на скарлатина са с 60 пъти повече спрямо същия период на м.г. Според Регионалната здравна инспекция обаче не се намираме в извънредна ситуация.
“Учениците от началния етап са най-силно засегнати – твърди училищният директор. – Ситуацията е изключително смесена. Трудно може да се каже дали е само грип или съвкупност от други заболявания. Имаме трима колеги, които са болни от Covid-19, останалите са с грипоподобни симптоми.”
Има ли поводи за притеснение от повишения брой на заболелите, отговаря общопрактикуващият лекар д-р Станислава Крайселска.
“Да, има увеличена заболеваемост от скарлатина и варицела, но нещата не са толкова драматични. По отношение на скарлатината показателите са изкривени, защото много често родителят самоцелно пуска гърлен секрет на детето си без да се наблюдава изявена клиника. Така се изолира стрептококус пиогенес /streptococcus pyogenes/, който е причинител не само на скарлатината, и медицинското лице в училището казва: “Бързо да пишат известие за скарлатина.” Смятам, че част от дадените сведения не са коректни – има едно фалшиво повишение, макар да не отричам, че повишението все пак е налице.”
Подобна позиция изразява и вирусологът проф. Тодор Кантарджиев: “Не всеки стрептокок, открит в носа или в гърлото на детето, трябва да се обявява като скарлатина. Съветвам лекарите да си попрочетат какво е това заболяване”. Според него една от причините за увеличените случаи на скарлатина е появата на много вирусни инфекции след епидемията от коронавирус, които са отслабили имунитета и на децата, и на възрастните.
“Друго нещо, което е много опасно, е че през последните години много се занемари антибиотичната политика и по-конкретно учението за правилната и дозирана употреба на антибиотиците – продължава проф. Тодор Кантарджиев. – Причинителят на скарлатината е много чувствителен към старите пеницилинови антибиотици и когато се даде правилната доза, симптомите започват да отшумяват още след 12-ия час.”
И тъй като най-много боледуват децата между 3 и 6 години, както и от първите училищни класове, специалистът съветва те да бъдат изследвани с бързи тестове, за да намалее броят на заразените.
“Малко съм скептичен към идеята, защото всяко училище вече разполага с огромен склад, където съхранява тестове от ковидната ситуация – обяснява Диян Стаматов. – И ако се повтори същият сценарий да складираме тестове и след това да не ги използваме, реално ще се превърнем в безплатна лаборатория, изместваща дейностите на здравните служби. Това е работа единствено на личните лекари, затова е добре семействата да водят децата си при тях.”
На този фон могат да бъдат откроени две оптимистични новини. Разнообразието от грипни щамове, с които бяхме атакувани през зимата, до една-две седмици ще отшуми, предрича проф. Тодор Кантарджиев. На 24 март пък ще посрещнем Световния ден за борба с туберкулозата с обнадеждаващата статистика, че през последните десет години у нас значително по-малко на брой хора са засегнати от болестта. А за да бъде превенцията още по-успешна, в момента се провеждат безплатни прегледи за туберкулоза в цялата страна.
Редактор: Диана Цанкова (по интервюта на Диана Дончева и Елена Бейкова от програма “Хоризонт” на БНР)
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, личен архив, Freepik.com
Българското посолство в Киев организира тържествено честване по повод националния празник Трети март пред паметника на украинските войници и българските опълченци, загинали за свободата на България в освободителната война от 1877-78 г., съобщиха..
Честит Национален празник и Ден на Освобождението на България, уважаеми сънародници! Ако припомним историята - на 3 март 1878 г. в Сан Стефано край Истанбул е подписан мирен договор, който предвижда в границите на българската държава да бъдат включени..
Юбилейно десето пътуване с Родопската теснолинейка, посветено на националния празник Трети март, ще се състои днес по живописния железопътен маршрут от Септември до Добринище. " През изминалите девет години празничният влак е превозил на знаковата..
На церемония в присъствието на президента Румен Радев българското знаме беше издигнато на 21 метров пилон в местността Звездата край Етрополе близо до..
Мартеници превзеха централните улици на Одрин, предаде кореспондентът на БГНЕС. Един от най-разпознаваемите български символи беше раздаван от дипломати..
Двайсет и пет деца и младежи, оцелели след отвличане от терористи в тунелите под Газа или с родители все още в ръцете на "Хамас", получиха десет дни..