Нощният блок на програма „Хоризонт“, токшоуто „Ники и приятели“,  музикално-развлекателният формат „Неделен клуб Хоризонт“ – това са само част от предаванията в национален ефир, през които преминава дългогодишната кариера на журналиста и водещ Николай Атанасов. Той става част от екипа на „Нощен Хоризонт“ през 1998 г. и оттогава будната аудитория в часовете след полунощ безпогрешно разпознава приятния тембър на любезния домакин в предаванията на националната информационна програма на общественото радио.  Хубавият и разпознаваем глас е сред най-силните предимства на всеки радио водещ, който се опитва да наложи името си в една конкурентна и невинаги приятелска медийна среда. Тъкмо тази конкуренция обаче изгражда характера на човека, взима много от нощите, отредени за почивка, но и дава огромен опит и вдъхновение за работа на този, който се осмелява да нарече Старата къща свой втори дом и любов завинаги. В това се убеждаваме от срещата с колегата ни и приятел на Радио България Николай Атанасов.

„Глас трябва да имаш, а доколко той е убедителен и пленява аудиторията, това е друга тема. Но трябва също да имаш и дикция, перфектно владеене на българския език и след всичко това трябва да изградиш своя стил, ако имаш тази възможност, ако имаш шанс да водиш авторски предавания“ – казва пред Радио България дългогодишният ни колега Николай Атанасов.

Първата отворена врата за него към Националното радио се оказва тъкмо тази на Радио България. През далечната 1985 г. той постъпва за пръв път в БНР, а една щастлива случайност го прави част от Българската редакция на Радио България:

По това време директор на Радио България е Райна Константинова –„прекрасен професионалист и невероятно мъдър ръководител, който се отнасяше с разбиране към своите подчинени“, отбелязва Ники Атанасов. Като дългогодишен сътрудник на „Хоризонт“, веднага му прави впечатление, че новините се излъчват на запис и предлага на Райна Константинова те да се излъчват на живо. Тя прегръща идеята, която обаче му навлича негодуванието на много от колегите, защото увеличава обема на работата. Въпреки всичко промяната има голям отзвук сред слушателите. „Получавахме писма, имахме обратна връзка, дори понякога сме имали и живи срещи с хора, които ни слушаха по света – отбелязва Николай Атанасов и подчертава: – Абсолютно никаква цензура не сме имали, всеки сам решаваше и носеше отговорността си за решението, какво да бъде излъчвано. Благодарение на Райна Константинова, непрекъснато търсехме нов вид предавания, нови водещи, животът вреше и кипеше в Радиото. Определено беше един златен период за Радио България“.

В основата на всеки професионален успех стоят добрата школа и добрите учители. За Николай Атанасов тази школа е Факултетът по журналистика на Софийския Университет, където се дипломира през 70-те години на м.в. Негов преподавател в теорията и практиката е проф. Веселин Димитров, най-популярното име в радио средите по това време. „Шанс за мен, когато постъпих в Радиото беше, че стерилните радиопредавания с говорителите, като единствени водещи в програмите, вече бяха анахронизъм. Безвъзвратно бяха отминали“ – разказва емблематичният радио водещ.

„В новото време аз вече имах шанса да бъда освободен от оковите на консервативното в радиото. Точно това развихри въображението ми и без да изпадам в крайности, започнах да правя предавания, в които с по-човешки, с по-нормален език общувах с аудиторията. Това беше и голямото предимство – да има задушевност и да мога да предразположа хората, които слушат да се чувстват комфортно, независимо от темата. Това е голямата магия на радиото. Веднъж дори бях изненадан от срещата с една слушателка, докато бях още в Радио България. Обадиха ми се от приемната на Радиото, за да ми кажат, че ме чака наша слушателка. Учудих се много, но слязох да видя коя е. Наистина ме чакаше една много симпатична жена, която каза, че слуша Радио България в Австрия. Подари ми кутия бонбони и каза, че аз съм бил причината за нейното спасение от една гибелна крачка. Разказа ми, че е искала да сложи край на живота си, но моят глас, който в този момент е звучал в ефира, ѝ е въздействал терапевтично и я е накарал да се откаже. Аз тогава водех основно новини и коментарни предавания, а тя каза, че не толкова ме е слушала какво говоря, но се е вслушвала в тембъра на гласа ми. И както каза, благодарение на моя глас, подсъзнателно се е отказала от тази безумна и богохулна идея.“

А гласът на Ники Атанасов е познат не само от ефира на БНР. В свободното си време той пее и свири на китара, изнася концерти пред почитателите на руската класика и романси и се слави като един от най-добрите изпълнители на песните на Висоцки. В същото време записва и издава авторски албуми с песни на големите български композитори Стефан Димитров, Стефан Диомов, Димитър Гетов, Константин Бахаров, Румен Спасов и др. Има и множество издадени албуми с популярни руски романси, белоемигрантски и одески песни.

Снимки: личен архив