Възкресение Христово – най-вдъхновеният повод за радост

"Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед празна е и вашата вяра“, казва св. апостол Павел в първото си послание до коринтяни.

Христовото въплъщение и кулминацията на Неговото изкупително дело – Неговата смърт и Неговото Възкресение е сърцевината на християнското учение, което повече от две хилядолетия поддържа жива вярата на християните. В този смисъл, Христовото възкресение е същностно за християнската вяра, защото променя статуквото във вселената, разрушава смъртта, за да дари живот във вечността. Любовта и всеопрощението тържествуват и всички са поканени да празнуват на Божията трапеза. Израз на този велик празник е Великденската служба, в края на която постили и непостили са приканени да се причастят, за да приемат Бог в себе си и да се съединят с Него.

Красимира Драгулева пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Тази красота, когато знаем, че смъртта не е страшна и както през пролетта целият живот се възражда, след смъртта си и ние ще възкръснем, подобно на нашия Бог, за вечен и блажен живот в Неговото царство – отбелязва Красимира Драгулева, дългогодишен преподавател по английски език. – Затова, за православните народи, най-великият празник на годината не е Рождество Христово, а Възкресението Христово. То е обещанието за всички нас какво предстои, но разбира се, при условие, че живеем в Христа, не само да се черкуваме, да запалваме свещичка, но и да приемаме светата Евхаристия. Обичаме ли Го, вярваме ли в Него? Вярата в Него означава изучаване на Христовото учение и преживяване на светата Евхаристия, с покаянието, съпричастието и стремежа към обожението. Ето това е Възкресение Христово! Затова е толкова прекрасен и всеобхватен празник.“

Красимира Драгулева
Наричат Възкресението празник на празниците, защото няма по-голяма радост от победата над мрака и страданията. Вярата във Възкресението и вечния живот е силата, която помага на вярващите да преминават през изпитанията, без да таят болка и озлобление в душата си. Това, което отличава истинския християнин е пълното отсъствие на злоба и завист и въпреки личното си страдание да може да се зарадва заедно с другите. "Това е, бих казал, белег на себеотрицание, подобно на Христовото" – отбелязва отец Борис Борисов от столичния храм „Свето Преображение Господне“ и добавя:

Отец Борис Борисов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Всички имаме някакви тежки изпитания, тежки моменти и тук трябва да обръщаме поглед към Христовия кръст и към светлото Му Възкресение, което ни посочва смисъла на страданието. Това е нещо, което ние в пълнота не можем да разберем, разбира се, чисто рационално, но все пак висшият смисъл на страданието е ние да се усъвършенстваме. Като злато в горнило, в огъня на скърбите, да се зарадваме заедно с хората около нас, на които в този момент им се случват радостни събития, да запазим своята човечност, да сме способни да се издигнем великодушно – това също е много важно.“

Йерусалимски Патриарх Теофил lll

По думите на отец Борис, всеки човек в даден момент от живота си преминава през тежки скърби и загуби, въпросът е да си понесем кръста като наше съучастие в Спасението ни, за да имаме дял и в Христовото възкресение:

"Както казва Иисус Христос, „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си да вземе кръста си и ме последва“. Църквата ни насочва вниманието именно върху тези истини, че бидейки Христови следовници това не е нещо, което просто така се подразбира, а трябва да имаме постоянен стремеж и така да принуждаваме себе си – отбелязва отец Борис. – Това означава във вътрешна борба да се борим със своя егоизъм, със своята меркантилност, със своята разглезеност и слабохарактерност, за да може наистина да се доближим възможно най-много до Бога, да се благо уподобим, каквато е целта на християнския живот.“