Отново е Първи май, хубав пролетен ден, превърнал се в символ на международната работническа солидарност като Ден на труда. Той се отбелязва на различни дати от различните страни. Но освен в САЩ и във Великобритания, в останалите европейски държави, сред които и България, празникът се чества на 1 май.
Началото на празнуването на Първи май е още в края на XIX век, когато се създават и първите синдикати. Това е момент, в който работниците нямат почти никакви права, работят до 16 часа на ден, при много лоши условия. Немалко от тях намират смъртта си на работното място.
Заради нечовешките условия на труд, на 1 май 1886 г. е обявена обща стачка на територията на всички американски щати, а искането е работният ден да бъде намален до 8 часа. Стига се до сблъсъци с полицията, има жертви сред полицаите и демонстрантите.
Още тогава, протестите, които обхващат голяма част от трудещите се в САЩ, се превръщат в символ на исканията на работниците по целия свят за повече права и за по-добри условия на работа. Денят на труда придобива голямо значение в социалистическите страни, където работническата класа заема важно място в държавното управление.
В България 1 май се отбелязва от 1945 година, а след 1989 г. и настъпилите обществено-икономически промени, в отбелязването на празника на труда все по-голяма роля имат синдикатите. Те насочват вниманието към правата на работещите и то към най-неотложните за решаване проблеми, които засягат мнозинството от трудещите се у нас.
Въпреки извоюваните с много усилия права на работещите, днес най-фрапиращи са нарушенията на 8-часовия работен ден и полагането на извънреден труд, което дори не се заплаща от работодателя. За това алармират и двата основни синдиката в България КНСБ и КТ "Подкрепа". По данни на КНСБ, всеки втори работещ в у нас полага или е полагал извънреден труд нерегламентирано. Това означава, че от около 3 милиона работещи, милион и половина са работили извън работното си време, в почивни или празнични дни и то без това да им е заплатено допълнително – констатират от синдикатите.
Нарушенията на регламента за 8-часов работен ден се регистрират както от синдикатите, така и от Районните инспекции по труда. "От проверките става ясно, че хората са подложени на натиск от работодателите да изпълняват своите задължения извън законовите норми, а това вече е изключително притеснително", казва Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.
Като експерт по трудово право, той пояснява, че извънредният труд в работни дни, след края на работното време в офиса, по закон се заплаща с 50% увеличение. Ако работата е в почивен ден, увеличението на заплащането трябва да бъде със 75 на сто. А ако се полага труд на официален празник, като 1 май, ставката се вдига със 100%.
"Със сигурност в днешния празничен ден много от хората отново са на работното си място и полагат труд и този труд няма да им бъде заплатен, нито като труд в празничен ден, нито като извънреден – отбелязва Тодор Капитанов. – Поводите за оптимизъм в празничния ден са по-малко, отколкото поводите ни за тревога и то най-вече заради растящите потребителски цени и изоставането в заплатите на хората. Но най-притеснителното е, че през последната година не говорим за увеличение на заплащането, а за догонване на инфлацията. За да има нормални пазарни отношения заплащането трябва да е в пъти по-високо, а не да догонва определени инфлационни показатели. Хората всеки ден понасят на гърба си всички кризи и сътресения в икономически план. По последни данни инфлацията е двуцифрено число, над 16%. Заплатите в много от предприятията не могат да я компенсират, което води до обедняване.Достатъчно е да отидете в някой магазин и да видите недоволството на хората – то е и вербално, и емоционално. Тази висока инфлация вече е непоносима за работещите в България. Така че протестната и стачна готовност на синдикатите, в това число и на КНСБ остава."
Към всички натрупани проблеми заради инфлацията, се добавя и още един – продължилата твърде дълго политическа криза, заради която и до момента липсва държавен бюджет за настоящата 2023 г. "Това постави на изпитание абсолютно всички структури и работещите хора в страната ни" – добавя Тодор Капитанов. По неговите думи, оптимизъм в празничния ден дават няколко международни директиви, едната от които задължава и България да възприеме правилото, че минимална работна заплата става 50% от средната за страната. Това, по изчисление на синдикатите, означава около 1000 лв. минимална работна заплата от догодина.
„В края на 2022 г. под натиска на протести от синдикатите в цялата страна, в Народното събрание се прие точно този текст, че минималната заплата следва да бъде 50% от средната. Имаме някои забележки към него, защото липсва уточнението "не по-малко от 50% от средната", така че има още какво да изчистваме в тази насока", пояснява синдикалистът.
Снимки: Pixabay, БГНЕС
През нощта ще преобладава ясно и почти тихо време. В сутрешните часове на 26 ноември на места в низините, котловините и около водните басейни ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат изпратени на "Български пощи" до 18 декември с надписан плик “За Дядо Коледа”, адрес на подателя и..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..