Тема, която вълнува хиляди земеделски производители у нас е обединяването в обща Аграрна камара. Предимството е, че с общи усилия земеделците ще мога да работят в партньорство с държавата за решаване на собствените си проблеми, а също и да имат свое представителство в Европейската асоциация на фермерите, която направлява и селскостопанската политика в ЕС.

Идеята за създаване на земеделска камара у нас датира от години, но досега всеки опит е бил неуспешен. Добрата новина е, че в навечерието на Великденските празници т.г. представители на 17 браншови организации, с над 8000 членове - български фермери, учредиха в с. Арбанаси /Великотърновско/ своя национална структура – Българска аграрна камара/БАК/. Основателите посочват за своя важна цел членство на България в Копа-Коджека – най-голямата и влиятелна организация на фермерите в ЕС. Организацията е активен партньор, а когато се налага - и опонент, при вземането на ключови земеделски решения в Брюксел. До момента обаче България остава единствената европейска страна, която не членува в авторитетната организация. /Членове на Копа-Коджека са: Австрия, Белгия, Хърватска, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция, от 2020г. и Румъния/.

„Със самото учредяване на Аграрната камара ние подадохме документи за членство в  европейското семейство на фермерите Копа - Коджека – казва за радио България Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация:

„Всички неприятности нямаше да ги има, ако ние имахме представителство в Копа-Коджека и съответно при изработването на стратегическите насоки от Европейската комисия, ние имахме участие в работните групи по картофопроизводство, например. В момента, чрез самото членство в международната организация, ние веднага получаваме право да излъчваме във всеки един сектор представител в постоянните работни групи там. Това е смисълът на нашето обединение, защото искаме да покажем на нашите членове, че обединението е единственият възможен път за просперитет и за устойчивост, доколкото можем да говорим за просперитет в селското ни стопанство. Това е и моделът, с който трябва да влезем в европейското семейство на фермерите.  В новоучредената Българска аграрна камара има хиляди членове, но сред най-големите са Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на тютюнопроизводителите, Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Федерация на развъдните асоциации в говедовъдството, Браншова камара „Плодове и зеленчуци”, Национална асоциация на картофопроизводителите и още малки и големи асоциации на производители. Търсим тези асоциации на земеделските производители, които са готови да приемат предизвикателството и да имат национална представителност. В крайна сметка ние можем сами да се структурираме и да излизаме с общи решения.”

В навечерието на 6 май Симеон Караколев отправи покана към всички да дойдат на Националния събор на Овцевъдите в България. По традиция той се открива навръх Гергьовден - празник на овчарите и начало на новата аграрна година в народния календар. Съборът е с богата тридневна програма и продължава от 6 до 8 май край Петропавловския манастир, до Арбанаси, област Велико Търново.

„Това е сред най-големите събития на открито в цяла България. Миналата година регистрирахме над 200 хиляди посетители за трите дни на събора” – припомня Симеон Караколев:

„На него могат да се видят абсолютно всички културни и стопански аспекти на овцевъдството. Става въпрос за традиции, фолклор, самите животни да се разгледат - разнообразието от породи овце и кози в България, различните състезания, продукцията от съответното мляко и месо, демонстрация на различни кулинарни рецепти. Фолклорните ни изпълнения, било те танцови или музикални, са свързани с овцевъдството, а не трябва да забравяме, че овцевъдството е най-традиционният поминък на българина.

Специално във фолклора ни във всеки три от пет песни се пее за овчаря, неговото стадо или нещо свързано с овчарлъка. Овцевъдните стопанства, които са по-професионално насочени в момента  в България, са малко над 7 хил. и това са стопанства с над 50 овце и кози. Но тяхната дейност трябва да бъда облекчена от административни задължения. В момента от овцевъдите се изисква да бъдат администратори, да са ветеринари, да бъдат маркетолози и какви ли не още, а тяхната фундаментална роля е да бъдат производители. И друго немаловажно е, че след промените през 1989 г., след ликвидирането на ТКЗС /кооперациите/, животновъдите останаха без земя. Тогава държавата не положи усилия да оземли българския животновъд и сега ние, след 30 години, трябва да правим точно това. Задължително на нашия събор ще търсим решение и на тези проблеми.”