Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Животните в българското изобразително изкуство до средата на ХХ век

Софийската градска галерия представя изложба, посветена на жанра анимализъм

Снимка: Facebook/ СГХГ SofiaCityArtGallery

Още в древни времена хора и животни съжителствали в споделен свят, чийто отпечатък и днес пазят най-ранните открити паметници на художествена дейност. Птици, зверове и други земни твари не само населявали ограниченото пространство на праисторическия човек, но владеели и въображението му. Затова и образите им най-първо се вселили в пещерни рисунки, а с хода на времето заели място в религиозни вярвания и практики, в предания и литературни творби.

На жанра анимализъм е посветена най-новата изложба в Софийската градска художествена галерия, която проследява как българските художници от Освобождението (1878 г.) до средата на ХХ век пресъздават животните като самостоятелни пластични образи в своите рисунки, акварели, илюстраци, живописни, скулптурни и керамични произведения.

Не може да говорим за това, че анимализмът присъства в чист вид в българското изкуство – казва Любен Домозетски, един от кураторите на изложбата. –  Много често той е в преходни зони с други жанрове като натюрморт или пейзаж. Любопитно е присъствието му в изкуството от 20-те г. на ХХ век чрез стилизирани декоративни проекти най-вече на птици, които множество художници създават като част от академичното си обучение. Анимализмът се проявява в най-чист вид в скулптурата – в първата половина на миналия век са били създадени много паркови скулптури, за съжаление, вече унищожени. Архивните материали за тях показват интересен нюанс от развитието на изкуството в България от този период.”

Любен Домозетски

В изложбата са включени произведения на много от най-важните автори в българското изкуство - Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Иван Милев, Константин Щъркелов, Борис Георгиев, Иван Пенков, Георги Попов-Джон, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Ото Хорейши. Визуалният разказ започва с две творби от първата половина на XIX век, дело на иконописеца Захари Зограф. С тях възрожденският зограф излиза от канона на християнското изкуство.

Захари Зограф рисува прилеп и нощна пеперуда вероятно от натура – разказва Любен Домозетски. – Тези произведения пресъздават някакво моментно впечатление, един почти ренесансов дух в изследването на заобикалящия свят, сходен по характер с произведенията на Албрехт Дюрер или на Леонардо да Винчи в европейския Ренесанс. Много детейлно художникът изобразява всички части от тялото на прилепа и на пеперудата. Всъщност тези работи трябва да се ситуират в една по-широка група от творби, включващи и изображения на цветя, на растения, рисувани също от натура. Всички те се различават от официалната му живопис – иконописта, и изразяват едно аналитично мислене в опит да се разбере как е устроен светът.”

Българските творци изобразяват както домашни, така и диви животни, най-често от натура, а работите им се отличават със свобода и непринуденост. Документи пък свидетелстват, че за нуждите на Художествената академия са били закупени препарирани животни, които студентите да пресъздават в декоративните си проекти.

Има произведения, свързани с участието на български художници в Балканската и в Първата световна война, където наравно с човека се включва и неговият верен другар – конят, биволът, кучето – продължава разказа си изкуствоведът. – Именно подобни творби, които не са част от официалното творчество на авторите, със своята, да я наречем, маргиналност ги прави много интересни. Освен това скоро след Освобождението в София е създадена първата зоологическа градина и тя се превръща в привлекателно място за художниците. Там те имат възможността да рисуват от натура диви животни или представители на екзотичната фауна – такъв цикъл от произведения създава художникът Илия Петров.”

Във всяка творба не просто личи отношение и любов към пресъздадения образ, но сякаш авторът му вдъхва душа, твърди Любен Домозетски.

Някои творци се интересуват по-скоро от декоративните качества на багрите и формите при животните – добавя той. – А в други произведения се забелязва известна сантименталност – такова е например “Нашето сакато куче” на Христо Берберов. Част от изложбата е и цикъл от творби, изобразяващи мравки – занимание на изтъкнатия скулптор и професор в Художествената академия Иван Лазаров. В един момент той силно е привлечен от живота им, виждайки може би някакво сходство между техния свят и този на хората. Така започва да ги наблюдава, да си води записки, да прави рисунки и впоследствие дори издава книга “Из живота на мравките”.”

Както всяко произведение на изкуството, съвкупност от художествени прочити или осъществен по-мащабен проект носят определени послания, така и изложбата в градската галерия показва, че работи, класифицирани като “маргинални”, “неофициални”, могат да разкрият неподозирана страна в творчеството на автор, когото уж смятаме за познат. “Другото послание е отношението към животните и към природата – едно специално отношение с внимание и с любов”, казва Любен Домозетски.

Изложбата в Софийската градска художествена галерия ще бъде достъпна до 16 юли 2023 г.

Снимки: Facebook/ СГХГ SofiaCityArtGallery, Диана Цанкова

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"От вестника до музея" – карикатурите от социализма, събрани в една изложба

Опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление в България между 1944 и 1989г. прави изложбата "От вестника до музея", която вече пети месец привлича посетители в Музея на изкуството от периода на..

публикувано на 23.03.24 в 03:55

Алек Попов вече е сред небесните класици

На 58 години си отиде писателят Алек Попов, съобщиха от Българската академия на науките (БАН). Авторът на "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Митология на прехода", "Сестри Палавееви", "Мисия Туран" и др. произведения е починал на 22 март...

публикувано на 22.03.24 в 13:45

Персонажи от българския театър представя галерия "България" в Рим

"Нощни персонажи" – така е наречена експозицията, посветена на българския театър, която ще бъде представена на 23 март в историческия център на Рим. Изложбата е един от най-забележителните проекти, които свързваме с европейската инициатива "Нощ на..

публикувано на 22.03.24 в 06:25