Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бизнес, синдикати и очаквания към новото правителство на България

Снимка: архив

Народното събрание прие единодушно на първо четене решение за удължаване на срока за събиране на приходи, извършване на разходи и предоставяне на трансфери от държавния бюджет до приемане Бюджет за 2023 г. Очаква се окончателното решение да бъде взето следващата седмица. Така социалните плащания са гарантирани, а приемането на тазгодишната финансова рамка ще се случи до края на месец юли – обеща новият финансов министър Асен Василев.

Как обаче ще се случи това в толкова поляризиран парламент, в който решенията ще бъдат приемани много трудно, предстои да разберем.

„Аз много се надявам, че нуждите, проблемите, които стоят пред публичните финанси и решенията, които трябва да се вземат, за да  може държавата да започне да работи в нормални условия, ще стимулират дисциплинирането и вземането на тези важни решения, най-важното сред които във финансовата област е бюджетът“ – заяви доц. Елена Ставрова от Стопанския факултет на Югозападния университет и допълни:

„Държавата няма да има финансови проблеми, тъй като икономиката се успокоява, трендът е възходящ. Тя винаги има резерв и възможност да емитира държавни ценни книжа, тъй като нашият държавен дълг е далеч от максималните 60% по маастрихтските критерии. Не се налага излизане на външните капиталови пазара за взимане на нови заеми.  Финансовата ни система е буквално препълнена с ресурси, ако погледнем спестяванията на гражданите и на фирмите.“

За бизнеса обаче гласуването на новото правителство след повече от 2 години политическо безвремие, далеч не решава политическата криза. Очакванията са за спешни решения, които да спрат постоянните промени нормативните уредби за работата му, да ограничат административния натиск и най-вече - депутатите да приемат актуален бюджет.

„Тази държава трябва да има одобрен бюджет...Ние не разчитаме на парите от ЕС, но всичко, което дойде оттам, е добре дошло. Ще бъде жалко, ако България не може да усвои парите от там. Аз не гледам само за моя бизнес, а и за самата държава", казва пред "Дневник" Филип Ромбаут, изп. директор и съсобственик на торов завод в североизточния български град Девня.

Липсата на електронно правителство също е значима пречка пред спокойната и предвидима работа на бизнеса. Това лишава не само отделните хора, но и бизнеса от възможността да получава без контакт с администрацията и по-бързо услуги. Така остава широко отворена вратата за корупционни практики. "При политическа криза се развихря чиновническият натиск. Не само корупция, но и различно субективно свободно тълкуване на нормативната уредба. Усещането на чиновниците в такива периоди е, "че са с развързани ръце" спрямо бизнеса", обясни Щерьо Ножаров - икономически съветник в Българската стопанска камара.

В своя позиция организацията на работодателите „Съюз за стопанска инициатива“ също призовава за спешното приемане на бюджета и гарантирането на сигурността на малкия и средния бизнес. Именно той е гръбнакът на страната ни, тъй като осигурява 75% от заетостта, 65% от добавената стойност и 50% от износа. Съюзът призовава и за значително облекчаване на процедурата за допускане на работници от трети държави до българския трудов пазар, като мярка за справяне с недостига на работна ръка.

Бюджет с 3% дефицит, какъвто обещава финансовият министър Асен Василев, е по-скоро невъзможен – коментира Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“.

"Да си представим един полупразен басейн, в който казваме, че няма да наливаме допълнително вода, т.е., няма да увеличаваме данъците на богатите и на фирмите, които формираха свръхпечалби, но ще плащаме повече, така че да можем да покрием натрупалата се инфлация. Очевидно е, че е невъзможно, знае се, че 2+2=4. Ако искаме от 2+1 да изкараме 4 - ще е трудно. Безсмислица е това, което се говори от настоящите управляващи и работодателските организации."

3% дефицит е политическа, а не експертна цел – категоричен е финансистът Любомир Дацов и коментира пред БНР решението за удължаване действието на миналогодишната финансова рамка:

„Този тип удължаване на бюджета не гарантира изплащането на всички разходи. Министерството на финансите в плащанията, които извършва, ще трябва да прави един вид подреждане по срочност и важност на тези плащания", каза Дацов и изрази надежда, че в следващите 3 седмици, ще бъде приет редовен бюджет.

Народният представител от „Продължаваме промяната- Демократична България“ Мартин Димитров не споделя напълно тази прогноза и се доверява по-скоро на експертите, част от Фискалния съвет, чиято задача е наблюдението и анализа на бюджетната рамка:

"Както се развива в момента икономическата ситуация, се очаква около 7 млрд. лева дефицит, което, отнесено към БВП, е 3,7% на годишна база за тази година на касова основа, при 6,5 милиарда очаквани капиталови разходи. При усилия и подготовка е възможно дефицитът да бъде свален под 3%. Рисковете са свързани с Народното събрание и предложенията за допълнителни разходи, които ще бъдат направени там. Важно е да има достатъчно финансово отговорни хора, за да няма изненади."

Съставил: Йоан Колев

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Поход на толерантността

Политици и граждани в София отбелязаха 82 години от спасяването на българските евреи

С официална церемония и Поход на толерантността "Ние помним" в София беше отбелязана 82-рата годишнина от спасяването на българските евреи и почетена паметта на евреите, загинали в нацистките лагери на смъртта. Днешната дата е избрана заради т.нар...

публикувано на 09.03.25 в 12:41
Замръзналият Дунав (1985 г.)

Замръзналият Дунав вече е само невероятен спомен за хората в Силистра

Изминаха 4 десетилетия от най-дългото замръзване на водите на р. Дунав, което помнят жителите на крайдунавските български градове. През 1985 г. реката е с ледена покривка за цели два месеца - от 16 януари до 16 март. Тогава ледът е разбиван с..

публикувано на 09.03.25 в 09:10

40 години от атентата на гара Буново

На днешния ден се навършват 40 години  от атентата край жп гарата в Буново. При инцидента на 9 март 1985 г. избухва бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас-София. Загиват седем души, сред тях и деца, а девет са тежко ранени...

публикувано на 09.03.25 в 07:00