Стотици земеделци от цялата страна се събраха в местността Янини грамади, край с. Славовица, за да почетат паметта на Александър Стамболийски, по повод 100-годишнината от жестокото му убийство.
При управлението на Стамболийски (1920-1923 г.) се извършват ключови реформи, приети са 316 закона, които извеждат България от втората национална катастрофа и създават работеща икономика и повишават стандарта на живот и установяват икономическа стабилност, припомнят „Обединените земеделци“.
В трудните следвоенни години, правителството на Стамболийски е прието като единственото решение за излизане от кризата. За подкрепата към земеделския водач красноречиво свидетелстват и думите на Султана Рачо Петрова, наричана „първата българска дипломатка“, за родолюбивата ѝ дейност сред чуждите мисии в страната ни.
“... Управлението отиваше все по-наляво – отбелязва тя в спомените си. – Тогава изпъкна фигурата на г-н Стамболийски. Ето човека, той ще спаси положението! …Държавните мъже от буржоазните партии предават покорно властта на новия Стамболов. Чуждата преса е във възторг и в един от броевете на “Le bonsoir” срещам фразата: “Из развалините на България израсна един нов гений, който ще я спаси.” Дай Боже, си казвам аз, дано да я спаси, та ако ще нас всички да избие!“
Въпреки възторга на мнозина, представителите на буржоазията, на които Стамболийски е отнел редица привилегии, с презрение забелязват как ложите в театрите са препълнени със „селяни и селянки“. А това, което прелива чашата на негодуванието им е заканата да осъди всички национални предатели и бивши министри, уличени в подкупи, убийства и тайни заговори. Водачите на ВМРО също са настроени срещу него, защото ги обвинява за „всички политически зверства в България“ и обявява, че „няма да воюва“ със сърбите, „заради македонците“.
На 14 юни 1923 г., няколко дни след Деветоюнския преврат, в къщата им на 3 км от село Славовица, Стамболийски и неговият брат Васил са убити. И въпреки, че е прободен 97 пъти с щик, преди да издъхне, земеделският водач се подписва с кръвта си на стената на къщата.
След убийството му, започва кървава разправа с последователите му от режима на проф. Александър Цанков.
Днес, сто години по-късно, земеделците и гостите на националното поклонение поднесоха венци и цветя в костницата на Александър Стамболийски, в местността Янини грамади.
Сред официалните лица бяха Кирил Петков и земеделският министър Кирил Вътев, които изтъкнаха, че българското земеделие трябва да бъде превърнато в национален приоритет.
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик Иполит, папа Римски, свети благоверен цар Петър Български и преподобни Сергий Къпински...
На 29 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец и свети мъченик Димитрий Сливенски. Игнатий Богоносец е роден в Антиохия. Според преданието е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което..
На 28 януари Православната църква чества паметта на преподобни Ефрем Сириец, свети Исаак Сириец, епископ Ниневийски и преподобни Паладий Пустинник. Св. Ефрем Сириец или св. Ефрем Сирски е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..