Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жътвената кампания започва усилено

Фермерите негодуват – новата реколта се обезценява заради тонове залежало зърно

„Хляб на мира“ 2022
Снимка: grain.bg

28 юни е денят, в който официално се открива жътвената кампания за 2023 г в България. По традиция стартът се дава в нивите на някой от представителите на Асоциацията на зърнопроизводителите от различен регион. Тази година домакин на празника е Регионалният съюз на фермерите  „Дунавско зърно“ – Русе. Церемонията ще се проведе в с. Борисово, а гост на зажънването ще е новият министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Заедно с Национално откриване на жътвена кампания там ще се проведе и ритуално зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“.


Това е европейска инициатива свързана с падането на Желязната завеса, в която се включват дванадесет държави от Централна и Източна Европа. България е една от тях. От 2013 година до сега във всяка от държавите се засява ръж със семена, добити в нивата около Помирителната църква в Берлин – мястото на някогашната „ивица на смъртта” на Берлинската стена, разделяла Европа. След като ръжта се ожъне, всяка държава изпраща своите семена, за да бъдат смлени заедно и се омесва хлябът на мира. Събитието олицетворява премахването на политическите и икономическите граници и преодоляването на разделението.

Дните от средата на юни до края на юли са най-ценното време в годината за всеки от зърнопроизводителите. Очакванията и тази година са за много добра реколта, но проблемът идва от тоновете непродадено жито, което е останало в складовете на фермерите. Над 6 милиона тона пшеница са очакванията от тазгодишната реколта, а в страната залежава около една трета от пшеница от миналата годишна. През последните 20 години не е имало толкова голям преходен остатък от налична пшеница - каза Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите пред БНР-Стара Загора.

Радослав Христов

„Повечето държави се опитват да помогнат на Украйна, но пък забравяме да подкрепяме родното производство и от май м. г. България губи традиционни пазари на зърно. В момента дори не става въпрос на каква цена ще успеем да продадем зърното си, а дали можем да го продадем. Отдавна продаваме под себестойност, за това писаха и европейски медии, че зърното на световните борси вече е под себестойността си. Надявам се да можем да реализираме тази продукция, която е по нашите складове, тъй като иначе това ще доведе до доста сериозен проблем.”

„В българските складове има залежали 1млн. 700 хил. тона зърно, 1 млн. тона слънчоглед и всичката тази продукция предстои да се продава на много занижени цени. Загубите на зърнопроизводителите са толкова големи, че не виждам такъв ресурс финансова помощ от Европа, който да се отпусне, за да може да им се помогне. А реколтата, която предстои да приберем, е със страшно висока себестойност. Няма как да излезе сметката на нито един производител през тази година“ – това каза пред БНР и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Илия Проданов

„Единственото решение на проблема е спирането на вноса в страните от ЕС за определено време, поне докато успеем да изчистим нашите количества. Многократно сме заявявали, че това, на което държим е, да се разшири списъкът на тази забрана и да се удължи още срокът ѝ на действие. От страна на Асоциациите и Камарите в другите държави преговорите вървят, ние сме в постоянна комуникация и даваме нашите становища към останалите европейски държави.”

„Проливните дъждове през юни не са нанесли досега щети на реколтата от пшеница, но по-скоро проблем ще има  при пролетниците /слънчоглед и царевица/, но няма нищо фатално” – посочи в интервю за Радио България Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите "Дунавско зърно". Той също е на мнение, че никой няма яснота как ще се реализира новата реколта, при положение че складовете не са изпразнени.  Основно за България отиват около 2 млн. тона пшеница годишно, а останалите количества се изнасят. За година в страната ни се произвеждат три пъти повече, отколкото са собствените нужди – между 6 -7 милиона тона.

„Никой не разглежда земеделието в по-дългосрочна перспектива, то е много динамичен процес, всеки ден е борба, като се започне от промените в климата, което прави земеделието все по-динамично, и се стигне до внедряването на нови технологии, нови хибриди, така че не може да има застой в тази дейност” – казва Милен Коев:

„Затова ние се учим от опита и се развиваме буквално всеки един нов ден. Условията на полето са много динамични и по-голямата част от тях не зависят от нас. Ние трябва да се адаптираме към тях, за да работим ефективно. Не остава време за почивка, особено сега, когато работата на полето е от сутрин до вечер. В земеделието важи максимата, че „вчера е рано, утре обаче е късно“ - трябва да се свърши нашата работа тъкмо днес, докато условията позволяват. Жънем в зависимост от това докога ни позволява времето на полето, в зависимост от това кога ще падне росата, защото след това сламата става твърда и не може да се работи с комбайна. Тогава спираме, а и ако започне да вали, жътвата спира. Нямаме фиксирано работно време, зависим от природата, затова по време на жътва сме в постоянна надпревара с времето.”

Снимки: Национална асоциация на зърнопроизводителите


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Бурен вятър и температури в широки граници

В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..

публикувано на 21.11.24 в 18:50
29 СУ в София, където учат децата от румънската гимназия в момента

Румънската гимназия може да се премести в центъра на София

От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..

публикувано на 21.11.24 в 16:59

Вицепрезидентът Илияна Йотова: "Заради промените в Конституцията не може да бъде избран председател на НС"

Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...

публикувано на 21.11.24 в 16:48