Макар по образование да е педагог с профил физика и математика, бесарабският българин Олександър Барон не работи като учител нито ден. В негово призвание се превръща фотографията, а роля за това има дъщеря му, която пожелава да научи повече за своите предци и произход.

„Тя прояви интерес към българските си корени и аз като баща реших да я заведа в българското неделно училище (Аз буки веди“ към неправителствената организация „Конгрес на българите в Украйна“ – бел. авт.) в Одеса – разказва Олександър в интервю за Радио България. – Започна да ходи там всяка събота, стана част и от танцов състав и участва заедно с останалите деца в празниците на училището. Танцовият състав „Български сърца“, който вече не съществува, започна да излиза и на градските сцени и аз бях много горд, че моето дете носи български носии и играе български хора. Когато започнах да ги снимам и качвам във фейсбук, видях реакциите и коментарите и това ме накара да споделям повече и повече.“

Главен герой в снимките му са хората, които се изявяват на различни празници и фестивали. В началото младите сред тях са малцинство, но с времето, паралелно с популярността на снимките му, нараства и интересът към съборите, променя се и отношението към носиите. Фотографът признава, че в миналото често чувал как младите се срамували от традиционното облекло, тъй като го носели най-вече бабите им. Силно емоционални за него са миговете, когато възрастните хора предават своите знания за традициите на младото поколение.

Началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. променя приоритетите за Олександър Барон и го кара да прекрати дейността си, тъй като, по думите му, той снима празника на живота, позитивните емоции и гордостта на хората от това, че обличат своите традиционни носии. „Когато започнаха да летят и падат ракети, нямаше нито фестивали, нито празници, както желание и енергия за такива“ – казва бесарабският българин.

„Оставих камерата за няколко месеца, докато не се появи идеята на Тетяна Станева да снимаме филм за три жени от Болград, чийто мъже са на фронта. По време на снимачния процес направих и първите си военни снимки. После, когато много българи започнаха да изпращат помощ за Украйна, имах възможност да пътувам до Ирпен и Буча (градове в Киевска област), където снимах надупчените и разрушени красиви цивилни сгради, къщи, жилищни блокове. Чувството, което изпитах беше ужасно, макар да бяхме там половин година след изтеглянето на руснаците от района“ – спомня си Олександър.

Според него руската агресия е способна да унищожи всичко, но украинската нация е доказала своята борбеност, упорство и желание за живот, което никой не може да сломи. Тази пролет част от фотосите му бяха представени в Европейския парламент в Брюксел по покана на български евродепутати. „Тогава имах само 14 снимки и търсех начин да отида до Николаев или Херсон, за да снимам разрушенията, но тъй като започваха атаките срещу Одеса, допълних кадрите с гледки от там“ – обяснява фотографът.

От две години ежедневието на бесарабския българин преминава в обработка и превод на новините от фронта, които той и екип от украинци, живеещи у нас, публикуват в платформата „Бесарабски фронт“.

„С материалите, които подбирам, ние показваме на хора в България, които не знаят или не искат да ни разберат, че Украйна е нашата родина. А много хора писаха, че това е чужда държава и бесарабските българи трябва да се върнем тук. Всеки път им отговарям така: „Това не е вярно. За нас България е прародина, а Украйна е нашият дом. Там са нашите села, там са заровени нашите предци, къде да отидем и защо?“

Бесарабският българин Олександър Барон от Одеса е убеден, че Русия не може да уплаши украинския народ:

„Не искаме ракети да падат и по селата, а те вече падат, защото някакъв луд човек дава заповед, а друг я изпълнява, мислейки че я пуска към военен обект. А тя пада във фермерско стопанство, склад или гараж за селскостопанска техника. Те не могат да разберат, че не могат да ни уплашат, а просто предизвикват омраза към своята нация и към всичко руско за дълги, дълги години напред“ – убеден е украинският фотограф с български корени. Спомня си първите месеци след окупацията, когато хората рисуваха цветя около дупките от куршуми по оградите. „Когато виждаш, че някой се бори за своята свобода, това ти дава увереност и сили – по реакциите на хората и по моето вътрешно състояние разбрах, че дори от пълния ужас може да се извади нещо красиво“ – допълва Олександър Барон.

Вижте още:

• Счупено стъкло с форма на сърце или какво е истинското лице на войната – започва фестивалът „ОКО“